Владимир Висоцки

КЪМ ВЪРХА

 
 
В памет на М. Хергиани
 
Ти върввиш по ледника без дъх,
с поглед, впит във върховете сини.
Горе сънно вдишва всеки връх
облаци, издишвайки лавини.

С теб внимават, като че покой
са ти обещали тия дни те -
пазят те от каменен порой,
пазят те и от пукнатините.

Идваше беда и димен пласт
бе покрил изцяло планината.
Ти не различаваше тогаз
срутването от пукнатината.

Ако бе за помощ позовал,
щяха в миг скалите да отвърнат.
Ехото им в радиосигнал
ветровете щяха да превърнат.

Ти почувства всеотдайността
в боя за превала - там самите
камъни ти пазеха гръдта,
рамо ти подаваха скалите.

Умният не скитал по гори. . .
Ти пое - не вярваше в мълвите.
Ставаше гранитът мек дори,
като пух се стелеха мъглите.

И ако след някой тежък бой
легнеш в тези планини далечни,
ще се наклонят като над свой
хребетите - обелиски вечни.
 

Превод от руски: Добромир Тонев
 
Владимир Висоцки | Литературен клуб