Владимир Висоцки

СРЕЩА


 
В ресторанта висят, накачени
тук-там,
мечки три, богатири, велможи...
Сам на маса е седнал
един капитан.
- Тука може ли? - питам го.
- Може.

- На, пуши!
- Извинете, не пуша "Казбек".
- Дай си чаша. Ще пиеш тогава.
Докато донесат, пий това
бе, човек...
Ха наздраве!
Наздраве ли? Става.

- Е, добре! - рече той, вече
доста пиян, -
както виждам, за водка си годен.
А видял ли си някога дот или танк?
А в атака - така - да си ходил?

Помня боя при при Курск, старшина бях тогаз...
Що беля през главата ми мина!
Много нещо видял и препатил съм аз,
за да бъде животът ти мирен!

За баща ми попита. Разпсува се, че
съм негодник. Развика се диво:
- Ей, за твоя живот се съсипах, момче,
а пък ти, гад такъв, го пропиваш!

Пушка, пушка за тебе, и в боя сега!
А ти къркаш тук с мене безсрамно!
...Аз седях, сякаш стиснат от Курска дъга -

там е бил старшина капитанът.

Той съвсем се оля. Стихна нашият спор.
Но си спомням, преди да престанем,
аз обидих го. Казах му: - Няма майор
да си никога ти, капитане!

1966 г.

Превод от руски: Бойко Ламбовски
 
Владимир Висоцки | Литературен клуб