Луис Фелипе Виванко

поезия

Литературен клуб | преводна литература | страницата на автора

 

БАЛАДА ЗА ПЪТЯ

 

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Забавих се много с пристигането.
Опознаваха полека крачките ми пътя ден след ден
и някой път се отдалечавах от Бог, а друг път повече се приближавах;
понякога ме целуваха нечии устни, а друг път ги чувствах
твърде далечни от мене и почти мъртви сред нощта.

 

Крачех със сезоните на годината,
с мълчаливите реки и със звездите;
крачех с житната пръст
и с тъжния вятър на опустелите улици,
който поклащаше крилата си в духа ми.

 

Забавих се много време с пристигането си
и много изгубени илюзии като цветчета на бадем
през съня, поддържан в приоткрехнатите часове на учение.
Забавих се много незабравими дни,
понякога на брега на поток, друг път на брега на музиката,
усещайки пътешественическото сърце като облаците
и ръката, готова да стисне тишината на друга ръка.

 

Избродих най-голата земя
и най-ясните и красиви дни,
и най-възвишените и прозрачни нощи
насаме с равнината и с небето,
без да пожелавам друга красота освен ведрото Име на Господа,
докато приятелският му глас утешаваше човешкото ми пребъдване.

 

Забавих се с пристигането, но не съм на края на моя път.
Времето се оголва от предишните си одежди в зрелостта на сърцето
и остават часовете му, предложени в чиста плът.
Пристигнах най-накрая и огнището е запалено,
очаквайки най-бавния поглед на очите ми,
погледът, който да не свършва никога,
докато дърветата обновяват безсмъртната си и преходна красота.

 

Вече не искам да съм повече от това, което съм,
защото светлината и сянката чувстват благодарността, родена в словото ми
и песента, която потвърждаваше идеалното ми присъствие сред хората
замайва леко, сякаш бе единствено възможна милостта.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. декември 2003 г.

г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!