Луис Фелипе Виванко

поезия

Литературен клуб | преводна литература | страницата на автора

 

ОГРАДИТЕ

 

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Откогато бях дете и моят баща бе ловец, от кучето,
което подскача и слага лапите си на гърдите ми;
от свежите поляни вече в слънце, и биковете,
които втренчени ни гледаха, завъртайки си главите,
но неподвижни и достойни за осанката си и спокойствието,
огради.

 

Следобедната дрямка над долината навярно с крачките ни
посред ясени и пепелянки, между свраки и къпини,
и вие, толкова лесни за прескачане, толкова непрекъснати
по продължение на тесни улички с преливащата
вода, и щастливите облаци по небето,
огради.

 

Преждевременно израстване, обагрено от детство още,
със сините очи на онова едва различавано
момиче сред пейките на вагон от трета класа
и вече невъзможна любима отвъд планините.
О, моя обич, хлипаща с вашите сиви камъни,
огради.

 

И после сухи хълмове, където мъжете падат,
където мъжете умират, улучени от куршуми,
измамени наполовина от триумфалните си химни,
жертви, които не искат да стрелят и стрелят.
И вие, вярно пазещи техните гърбове,
огради.

 

Но стигнах до едно селце от зрялост и живот,
уединен в градини, любов, която не се уморява,
счупени керемиди и невидими птици, които пеят.
Също кланицата и старото гробище
имат глинени огради, уморени и напукани
огради.

 

Също нашите мигове да бъдем двама, разхождащи се
към същия хоризонт и да се върнем с ангелуса
към съдбата си на вкоренени листаци.
Нашето фалшиво бягство в полето! И коравото
стъкло на един градски прозорец и заплаха,
огради.

 

Минават бавни часовете, каруците, стадата.
Преди бяхте необработени парчета гранит,
а сега сте дебели стени от кафява или сива пръст.
Вечно непреклонни граници на чужда собственост,
за да продължим да сънуваме всекидневната си бедност,
огради.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. декември 2003 г.

г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!