Серкан Тюрк

поезия

Литературен клуб | преводна литература | страницата на автора

 

Конете на неизвестността

 

Серкан Тюрк

 

Превод от турски: Кадрие Джесур

 

 

„ето ти един говорещ
без език, без уста
препускащ безспир
безрък и без крака”
Мевляна

 

 

 

I

 

блата са всички любови в мене
сушени рози и птичи животи
вдуха мама в живота ми

 

 

II

 

мислиш, че нямаш прошка за себе си
след преживяното.
а отхлабва ръцете ти времето
така преплуваш реките на болката
и докато любовта ти прохожда отново
повтаряш си думи, останали неизречени

 

 

III

 

небе, с лице над ливадите виснало.
сред израснали клони си
с рамене тъй близо до дърветата

 

 

IV

 

препуснаха конете на неизвестното
с вятър- огнена топка в гривите
и се изгубиха в сенките

 

целувките ти - тъга по русия крайчец на устните
тревогата ти - статуя, излята от ръцете им
наливаше сърцето ти, с неизлята кръв набъбваше

 

 

V

 

черни магьосници потулиха ръкописа
неосветлен остана таванът на света –

 

тихи влакове ще минат през планините
след кого е тази самота, стаена в купетата?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. февруари 2012 г.

г1998-2013 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]