Йоздемир Индже

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Из „Безсъници“

 

Йоздемир Индже

 

Превод от турски: Кадрие Джесур

 

 

I.

 

И за наследството питат: Терра Нова!
Сега приход и разход са изравнени
мои бяха, вече няма да бъдат

 

всички земи, които достига един вятър.

 

Терра Нова: Тялото е бурен аплодисмент на живота,
Терра Нова: Богатството е спасителният откуп на нищетата,
известното е ларва във веригата на неизвестното

 

Терра Нова: като планинска чешма стояща права
Терра Нова: Погледът на пчелен кошер,
събор на всякакви дървета и треви,
прииждаща и отдалечаваща се фауна;

 

ръката моя, по топлината на нечия длан тъгуваща.

 

Терра Нова: Терра Инкогнита.
Нова земя: Неизвестна земя (територия),
най-прозрачното кълбо, което си спомням изобщо:

 

началото му в края скрито и дар.
И бидейки наследник разточителен (аз):
книга една от пепелта ще направя
а всяка фибра, през която мине гласът
в палат ще превърна.

 

 

II.

 

Според мен съм разстояние,
най-късата спирала между две точки,
моите състояния.

 

Пътят ми - без път - безпътица -,
по прелетния път на лястовиците ми се е случвало,
останки да видя от себе си.

 

             Превърнах праха в свое укритие -
(ако направя) - тъкмо това би подхождало
на едно ехо: на прашинки да се раздели.

 

Когато "съм" става поглед, състояние
оставане там, без да съм бил:

 

На разни места руина съм
завинаги в един и същи миг.

 

 

ХХІ.

 

От треските ми отронени, с борова тъкан
Един пантеон си направиха:

 

"Дом на герой,
паметник на герой!"

 

го наричат на един от езиците
на Пенелопа.

 

Планината ми, една планина,
и храстът ми липсваха.

 

             Вечно запалена борина,
в утробата канелена на пръстта.

 

Очите й с кръгове от миражи, видения
покривът в сребро ограден.

 

У нея дойдох и влязох,
дойдох и в нея влязох.

 

 

LII.

 

Трима най-малко
трябва да са хамалите,
за да разтълкуват същността на мойте писания:

 

Единият - от земята да вдига,
другият на гръб да взема
третият на масата да положи

 

моите въпроси.

 

Устата ми въпросите задават
очите ми отговарят,

 

Очите ми въпросите задават
устата ми отговарят.

 

Дясната ми ръка претегля и премерва,
лявата отговаря на света.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. май 2007 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]