Преглед на периодиката през годините

Извадки от материали в български вестници и списания от миналото

Литературен клуб | новини | публикуване

 

    Винаги е интересно, когато човек разгръща стари вестници и списания. Но още по-интересно е, когато там открива статии, които звучат актуално и днес. Други до такава степен са били обвързани с определена конюктура, че сега ни се струват смешни и неадекватни. Те също са важни, защото свидетелстват за времето, когато са писани. Има неща, които си струва да се извадят и да се покажат. На пръв поглед подборът в тази рубрика е хаотичен, но това е така, защото нетърпението да се сподели находката е голямо.

     

     

     

    ПРЕГЛЕД ПЪРВИ [13.10.2007]

     

     

         К. Попов, „Правописни несъобразности в новите банкноти“. В: Сп. „Български език“, 1952 г., кн. 3-4

     

         „На обикновените граждани прави впечатление, че в текста на новите банкноти: „Държавният съкровищен билет е обеспечен с всички имущества на Народна Република България и е задължително приемането му от всички учреждения, предприятия и лица по отбелязаната стоиност“ или „Банкнотата е обеспечена с благодородни метали и всички активи на банката“ - са допуснати правописни грешки. Причастието обезпечен трябва да се пише със з, а не със с, както е в банкнотите (сравни: обезпеча, обезпечавам, обезпокоя, обезглавя, обезвредя и др.); съществителното име стойност трябва да се пише с й, а не с и както е в банкнотите. Освен това няма единство и последователност в правописа на главните букви: в едни банкноти (от 1 и 3 лв.), надписът „Народна Република България“ е написан с еднакви по големина (всички главни по форма) букви (блокшрифт), а в други (от 5 до 50 лв.) - с по-големи начални букви, въпреки че и тук всичките са по форма главни; в банкнотите от 3 лв. числителното три започва с малка буква, а числителните имена в останалите банкноти (от 1, 5 и 10 лв.) започват с голяма буква. ...“

     

     

         Д.Б., „Из живота на литературата“. В: Сп. „Ново време. Месечен преглед на умствения и обществен живот“, 1897 г., кн. III

     

         „В свръзка с въпросите, разгледани в двете минали книжки, се намира друг един въпрос, изследването на който е необходимо, тъй като то ни разкрива все сложната бъркотия в понятията, за която говорихме в предидущите статии. Думата ни е за понятията, които съществуват у нас по въпроса на литературното сътрудничество.
         Всякой, който е имал работа с едно списание с литературно-публицистически характер или просто всякой, който е следил внимателно тия списания и е обръщал внимание на сътрудниците им, той навярно знае, до каква степен литературното сътрудничество у нас е неразборчиво. Надали ще се намери друг периодически печат, в който сътрудничеството да е толкоз неразборчиво, колкото в българския. Само у нас се среща това явление, че едни и същи литературни сили сътрудничат едновременно в списания с диаметрално противоположно направление. Едни и същи сътрудници срещате едновременно и в „Мисъл“, и в „Български Преглед“, и в „Българска сбирка“, и в същото време ги срещате и в социалистически списания. Нещо повече даже: сътрудници, които по възгледите си са познати като социалисти, сътрудничат през едно и също време и в социалистически списания и в такива списания, които, за да се препоръчат пред управляющите и да получават субсидии, се пълнят със статии против социализма. Ако всичко това, извънредно неразборчиво сътрудничество не ставаше по други причини, можеше да си помисли човек, че България е оная благословена страна, гдето търпимостта на чуждите мнения намира най-голямото си приложение. Обаче, очевидно е, че това неразборчиво литературно сътрудничество произхожда никак не от търпимост. ...“

     

     

         Русин Русинов, „Естрадно пеене и езикова култура“. В: Сп. „Български език“, 1974 г., кн. 4

     

         „През последните години у нас израснаха талантливи певици и певци, които си спечелиха многобройна публика и имат хиляди почитатели. А и българската естрадна песен вече се радва на видими успехи. Някои естрадни песни навлязоха доста широко в бита на младежта.
         Но нашата задача тук не е да преценяваме качествата на естрадните ни песни и на техните изпълнители, а да обърнем внимание върху един важен въпрос, свързан с езиковата култура.
         Въпреки че пеенето съществено се отличава от говоренето, при него също така се спазват установените в езика ни правоговорни норми. Радостно е, че певците и певиците се съобразяват с изискванията на книжовната българска реч. И все пак едно явление ни тревожи: това е създаденото у много наши певци и певици (а също и у педагози в областта на естрадното пеене) мнение, че в окончанието на думите тъмният звук „ъ“ нарушава музикалността на фразата и затова при пеене трябва да бъде заменян с ясния звук „а“. По-характерните случаи на такава замяна са следните:
         1. При съществителни имена от мъжки род, единствено число, членувани с краткия член , се пее ясно „а“, въпреки че ог фонотечно гледище членната форма тук е „ъ“ и така се изговаря в книжовния език, само правописно се отбелязва с „-а“ (в случая е налице противоречие между изговор и правопис). Напр. при изпълнение на фразата „че на света е само една, една, нашата мила родна страна“ певицата пее „света“ (с ясно „а“ накрая), а би трябвало да пее „светъ“. (Следват и други точки)

     

     

     

     

     

    ---

     

    Заб. Всички текстове в рубриката са цитати.

     

    Подборът направи Емилиян Николов

     

    Ако някой иска да е редактор на тази рубрика, нека да пише на e-mail literaturen.club@gmail.com

г1998-2007 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]