Автор: Мария Станкова

     Малки човешки парчета - 14.06.2010 г.

        Тази седмица гледах два невероятни документални филма. И двата за войната между Грузия и Осетия. Масовата агресия по принцип не е любима тема, но този път не мога да я прескоча. За съжаление, тя също е част от културата.
        В нощта, когато започна тази война, гледах руска телевизия и в два през нощта, предаванията бяха прекъснати, за да се съобщи за нападението. Даваха и кадри. Беше си съвсем истинска война. Грузия обстрелваше Цхинвали през нощта. Всичко нататък е ясно. На война – като на война.
        Но друго е важното. Отношението на отделния човек. Човекът, който няма подкрепата на тълпата. Който не може да се скрие в анонимната маса.
        И осетините, и грузинците, извадени извън общото, съжаляваха за случилото се. Те се превръщаха в хора, имаха емоции, имаха съвест и всичко полагащо се, но като маса – реакциите на индивида се губят. Видях с очите си как се мятат човешки тела в боклукчийски камиони, видях кучета с човешки остатъци в устата, видях деца, затрупани под телата на майките си. Да, ужасно е. Но още по-ужасно е, че е съвсем естествено за тълпата. [целият текст]

     Безразличието, което ни уПива - 07.06.2010 г.

        Нямам представа колко общо има с културата ни това, което искам да разкажа, но направо не ме интересува. Ще го разкажа, без да го свързвам с каквото и да било.
        Преди няколко дни се запознах е една от всички залети с киселина жени в България. Те са 26 до този момент и дано няма нито една повече.
        Това, че тя е прекрасна, не е нужно да споменавам.
        Друго е за отбелязване.
        В нощта, когато я нападат и заливат лицето й, по улицата няма хора. Само едно кафене работи. Влудена от ужаса и болката, тя влиза там. Кожата й дими и се топи. Киселината разяжда дрехите и се стича надолу по тялото. Оголва се месо.
        В кафенето има вода. А всеки, който е учил до осми клас знае, че при такива случаи е много важно веднага да се отмие киселината с огромни количества вода.
        Но! Действието се извършва в България. Тук или никой не е учил до осми клас, или не му пука за това, което става около него.
        Хората в кафенето не само не оказват помощ! Те направо гонят жената. И когато тя моли за вода, собственикът я хваща за ръката и я изблъсква навън, за да няма неприятности!!! [целият текст]

     За егоизма и други благини - 01.06.2010 г.

        „Сенека поздравява Луцилий!
        Посвети се на себе си, Луцилий; другите крадат от времето ти, отнемат го, сам го пилееш – ти стори тъй: пести го и го пази...... Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим, още по-голяма, ако вършим нещата зле; целия си живот – ако вършим не каквото трябва.....
        ..... кой съзнава, че умира всекидневно? Самоизмамваме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо – голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.
        ........
        Всичко, Луцилий, е чуждо, само времето е наше; него единствено природата ни е дала да притежаваме – това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши. А глупостта на смъртните е голяма.....”
        Започвам с писмото на Сенека, защото не бих могла да кажа нещата по-добре от него. [целият текст]

     Културата на буквите - 25.05.2010 г.

        Като малка имах проблеми с изписването на буквите. Учехме краснопис и никак не ми се отдаваше. Майка ми не допускаше издънки и в общи линии писането се беше превърнало в нещо като наказание за мен. В детството ми обикновено ме поучаваха с приказки и по повод краснописа получих подарък – „Китайски приказки”. Сред всички имаше една, която трябваше да ми послужи за пример. Разказваше се за бедна жена, която била решена на всичко, за да изучи единствения си син и да му осигури по-добър живот. Изпратила го да учи калиграфия при много добър учител. Забравих да кажа, че жената била пекарка по професия. Правела оризови питки и ги продавала на пазара. Та, след една година синът се върнал отчаян. Не му вървяло писането на йероглифи. Жената започнала да работи двойно повече и изпратила сина си при най-добрия учител. След година той се върнал с не особено добри резултати, но излъгал, че се справя блестящо. Майката поискала да го изпита и му предложила да се състезават: Тя щяла да пече питки през нощта, а той да пише йероглифи. Условието било, че всеки ще върши работата си в пълна тъмнина. [целият текст]

     Културата на търпимостта - 17.05.2010 г.

        Тази част можеше да носи заглавие „Как се копае пропаст”, но тъй като съдържанието е доста мрачно, реших да не започвам със сумрак.
        Всъщност как се копае пропаст? Изобщо не е лесно, а и доста време отнема. Има една китайска приказка, с която ми се иска да започна. Луната се влюбила в един човек. Появила му се и той също се влюбил в нея. За съжаление човекът не можел да отиде на Луната, затова тя слязла да живее при него. От любовта им се родили деца. Луната ги научила на много неща и всичко би завършило щастливо, но китайците са реалисти дори в приказките си. Минавали години и Луната осъзнала, че човекът остарява, децата й – също. Потъгувала, но трябвало да си тръгне и да остави хората. Простила се с мъжа, когото обичала, и с децата и полетяла в небето. След себе си оставила тънка нишка. Когато стигнала до своя дом на луната, размислила и отрязала нишката. Зейнала пропаст между небето и земята.
        Това е. Огромната пропаст, която се отваря между материалното и духовното, не може да се запълни с нищо. Има само една нишка, която свързва хората от двете страни, но тя е толкова тънка, че всъщност е емоционална.
        Иска ми се да говорим за търпимостта. [целият текст]

     Културата на третата чаша - 30 - 12.05.2010 г.

        По време на социализма имаше един израз: „Халтурата прави културата”. И чета тези дни за проблема с българския театър, следя вълненията и едни мили спомени нахлуват в главата ми.
        За мен всичко започва от „Многострадалната Геновева”, или по-точно от „Изгубена Станка”, а съвсем конкретно – от прословутата фраза: „Ебем ти изгубена Станка и намерена Ганка!”. Знаменателното изречение е произнесено от Македонски след представлението. Тогава се разбира, че пари не са събрани и турската империя няма да падне с помощта на българския театър.
        Видно е, че още със създаването си театърът у нас не е печеливш и е халтура, защото се прави от неспециалисти.
        А сега, нека видим какво се случва два века по-рано в Лондон.
        Създава се театърът „Глобус” със средства на трупата „Служещите на лорд Камерхера”. В тази трупа е участвал и Шекспир. Всички актьори са били акционери с 25% от акциите, а двамата братя Ричард и Кътберт Бърбидж са главни акционери и организатори. Само за информация вмъквам, че Шекспир е бил с един от най-ниските проценти – 7%.
        Театърът е местен веднъж, веднъж изгаря по време на представление и сега най-важното! Закрит е от пуританите през 1642 година. Две години след това мястото е предоставено за строеж на сгради, отдавани под наем. [целият текст]

     Свети Георги и последствията от сляпото доверяване - 03.05.2010 г.

        Днес много ми се иска да говорим за използването на думите и търсим ли изобщо смисъла им, преди да ги употребим.
        Всеки средноинтелигентен човек знае, че думите не са се изсипали като манна небесна вкупом, а постепенно са изпъстряли езика. Всеки средноинтелигентен е наясно, че при определени обстоятелства се налагат нови понятия, които е нужно да се изразят с дума.
        Най-интересното за мен обаче са шаблоните. Искам да кажа, че определени думи се употребяват само с определени прилагателни и се превръщат в шаблон. Всички използваме такива, а все по-малко хора се замислят за произхода им. [целият текст]

     Нарцис и Ехо /и по-точно „нарцисизмът”/ - 28.04.2010 г.

        Днешната тема е предизвикана от един разговор във Фейсбук, на който попаднах погрешка и от едно предаване на Карбовски /на което също попаднах погрешка/.
        Не зная дали сте се замисляли върху символиката на имената в мита за Нарцис и Ехо? И не зная дали ви е минавало през ум, че Нарцис е женско име, а това е важно за днешната тема. Всъщност влюбената до лудост Ехо била наказана да повтаря действията и думите на другите – това е една от версиите. Друга гласи, че тя е била влюбена в собствения си глас и говорела непрекъснато, за да му се любува. И сега стигаме до същината: Нарцис, който явно е бил хермафродит, защото е описан като нежен и красив юноша, не е изпитвал любов към жени. Той не е изпитвал любов и към мъже. Обичал е само себе си. Ехо – също обичаща себе си, го вижда и се влюбва в него. Любовта им е обречена. Финалът се знае. Основното в тази история е, че се срещат два индивида, които могат да се възбуждат емоционално единствено от собственото си Аз.
        За какво става въпрос?
        Един човек във Фейсбук пуска текст за завистта. [целият текст]

     Зависимост от случайността - 19.04.2010 г.

        В Стария завет се забранява изрично ползването на гадатели, врачки и всякакви самозванци, обявяващи се за тълкуватели на съдбата. Въпреки забраната, хората винаги са ползвали услугите на прорицатели, защото най-страшно е неизвестното. А от всички биологични видове единствен човекът не умее да посреща „бъдещето” и да се наглася според него. То, бъдещето, неизменно го изненадва. Поради тази причина повечето хора предпочитат да го „научат” от специализирани лица. [целият текст]

     Културата на смъртта - 12.04.2010 г.

        Някак нещата стават без нас, колкото това и да не ни е приятно. Православната църква отбелязва смъртта Христова до Спасов ден като възкресение. Това са онези 40 дни, в които душата търси пътя към Бога.
      Православната църква и изобщо християнската религия е ползвала много от езическите ритуали по простата причина, че други преди това не е имало. И така в тези 40 дни лутане са включени 40-те дни, които тибетците дават на душите, за да се отърсят от плътта, включени са другите 40 дни, в които отиващите в царството на Залмоксис са се прощавали с близките си, още 40 дни пътуване на душите към царството на Хадес и т.н.
      Явно има нещо в числото 40 и то е свързано с душата. А дали е с душата? [целият текст]

     Разпни го! - 05.04.2010 г.

        Вчера гледах новини. Не го бях правила от много време. Попаднах на репортаж за кмета на едно село. Този човек раздава пенсията си на своите съселяни под формата на заеми. Прекрасното е, че не очаква да му ги върнат. Същият този кмет не е получавал заплата два месеца.
        Последва втори репортаж. За социална кухня, която предстои да бъде затворена поради липса на пари. Всичко до тук беше нормално, но изведнъж се появи клошар – възрастен човек, който с неочакван оптимизъм заяви, че ще се намерят добри хора и кухнята ще продължи да работи.
        Амбицирана превъртях новините на всички канали. Навсякъде оптимизъм и вяра в доброто!
        Защо? Елементарно. Защото е Великден. [целият текст]

     Традициите - 28.03.2010 г.

        Идват празници. Пролет е. По прозорците висят жени и мият стъклата. Някаква птица пее с всички сили под балкона и Бог се вижда по-ясно от обикновено.
        Бях решила да пиша за вътрешнополитическите събития, но се отказах. По-добре да си развалим настроението с нещо по-празнично, като традициите например.
        Как се загубват традициите? Този въпрос започна да ме вълнува, когато моята баба си отиде. Тя знаеше всичко, рядко изказваше на глас мислите си, вършеше нещата с удивително търпение и абсолютната увереност, че така трябва. Никой и нищо не можеше да я разколебае! Можеше да стане в 4 часа сутринта, да боядиса яйца /за Великден/, да свърши още десет неща и да приготви закуска. Всъщност тя се чувстваше като част от традицията и това беше нейното призвание. Накрая, успяваше и да се зарадва на свършеното!
        Какво сме ние? Оказва се, че сме отрязани от корена си хора, за които традициите са атракция и част от живота им. Ние сме консуматори на традицията. Никой от нас няма да стане в 4 часа през нощта, за да свърши нещо. Защото нашият живот е друг. Той има друг ритъм, а традицията изисква търпение и отдаденост.
        Всъщност традициите си отиват заедно с хората. [целият текст]

     Паметта - 22.03.2010 г.

        Тъкмо си мислех за какво точно да пиша, защото събитията се сипят едно след друго и това обикновено се случва преди голямо пропадане. Нагнетява се пространството с беди и се отваря пропаст, в която имаш правото само на „свободно падане”. И докато мислех с какво да започна, влязох в аптеката на „Дондуков” да търся едно лекарство. Нямаше го. Не се внася у нас и аз си реагирах, както си знам: „Че то може ли нещо да е добро и признато навсякъде, а да се внесе у нас!?”
        И в този момент чух глас!
        - Ей! Не ви е срам! Все България ви е виновна! Много почнахте да говорите! Майките ви копаеха да вчера с мотики...
        Аптеката беше празна. Само на един стол имаше нещо като забравен багаж. Всъщност от там идваше и гласът. Малка, прегъната старица ми се караше.
        - Госпожо – казвам – не България! Институциите обвинявам. Ще ви отрежат 10% от пенсията и няма да можете да си купите лекарства.
        - Значи ми е дошло времето да мра – парира тя. [целият текст]

     Купи ми, мамо, топ - 14.03.2010 г.

        Понякога, когато ми е много гневно и зная, че съм безпомощна, в главата ми започва да се върти една песен: „Купи ми, мамо, топ! Топ ми купи! Да убия Ленчето! Дето ми измени!” И като започне – няма спиране!
        И от няколко дни само за Ленчето си мисля, която е лирическа героиня, но за да я унищожи безименният герой, мама трябва да му купи топ. Каква ли ще е Ленчето, за да не може да бъде гръмната с обикновена пушка?
        И чета в Интернет /защото телевизия вече окончателно спрях да гледам/: Ленчето трябва да е нещо като здравната реформа, нещо като новата такса мощност, нещо като цялата тази порочна система, в която се въртим и няма излизане! Няма!
        И казах на моята майка, че трябва да ми купи топ, но тя се разсмя. Пенсията й е 190 лв. Лекарствата й са 70 лв. Мама няма нужда от книги, дрехи, здравословна храна, пълноценна почивка и други екстри. Мама не може да ми купи топ!
        Не е лесно да управляваш застаряваща нация. Тя изисква грижи. Не е лесно да управляваш живи хора. Те също изискват грижи. Най-трудно е според мен да управляваш на принципа „грешка – поправка”. И като се размислих, си позволих да добавя нов елемент в културата на третата чаша – култура на оцеляването. [целият текст]

     Едно отстъпление - 10.03.2010 г.

        Помня как започваха отделните глави в любимите ми книги – с пълно описание на събитията, които предстоят да се случат. Изгълтвах резюмето на главата и потъвах в приключението с цялото удоволствие на човек, който не може да бъде изненадан.
        Нещо подобно се случи с мен миналата седмица. Отидох на зимния фестивал на изкуствата в Пловдив. Нарича се „Сцена, палитра, слово”. Бях прочела програмата. Заминах със съзнанието, че няма какво да ме изненада. И сбърках.
        Изненадите просто ме дебнеха на всяка крачка.
        Още по пътя за Пловдив видях чапли, щъркели и гларуси. Зелена трева, напъпили храсти и резедави клони. Това може лесно да се обясни. Но после видях хора. Това беше такава изненада, че още си седя в недоумение.
        Хората бяха съвсем истински. Топли, усмихнати, вълнуващи се. Хора с огромен професионален опит и с ентусиазма на начинаещия.
        И сега стигаме до същинската глава!
        Един прекрасен актьор – Красимир Възкресенски – започва една възрожденска дейност в едно пловдивско читалище. Първото, което прави, е да вдигне читалището „от мъртвите”. Не казва колко нерви и усилия му е струвало, само се усмихва, но е направил чудо със сградата, която е била пред разрушаване. [целият текст]

     Лъжата - 03.03.2010 г.

        Лъжата е твърдение, неотговарящо на истината. Лъжата още е субективно представяне на факт или събитие, повлияно от емоционалното състояние на субекта. Както и да определяме лъжата, всъщност винаги ще сме далече от същността й, защото никой не може да определи истината с категоричност.
        Защо лъжем? Този въпрос от културата на общуването винаги ме е вълнувал.
        Децата лъжат, защото се страхуват от наказание. Възрастните индивиди знаят, че лъжата е ненаказуема и лъжат точно по тази причина.
        Проследих няколко поредици на „Нейшънъл Джеографик”, занимаващи се с поведението на животните. Те също „лъжат”. Обикновено го правят, когато защитават поколението си, когато са в ролята на жертва и когато става въпрос за храна. Всичко е свързано с оцеляването на вида или с инстинкта за самосъхранение.
        Може да е неприятно, но пак ще се върнем назад – в периода на културата на виното. Всъщност лъжата започва от литературата. Нищо стряскащо и необичайно. [целият текст]

     Каузите - 23.02.2010 г.

        Думата означава основание за извършване на някаква сделка. Може да се използва и думата причина. Звучи прозаично и доста сухо. А, както знаем, всяка звучаща сухо дума може веднага да се украси с прилагателни и да измени смисъла си. Украсяването е любимо занимание на медиите. Те го правят с лекота и задължителен патос. Все едно че украсяват новогодишна елха в дом за сираци. Така „кауза” се превръща в благородна, добра, необходима, справедлива и т.н.
        Искаше ми се това да е наше си явление, но не е. То е повсеместно тъжно явление.
        Разказвала съм няколко пъти за един човек на име Филип, който живее във Флорида. Той не е излизал от дома си 22 години. Има страхова невроза и медицинските служби са му я признали за заболяване. Човекът от Флорида получава пенсия, с която може да живее прилично. За него се грижат социални работници. Всичко изглежда наред. И докато общувахме в skype, той сподели, че е член на 117 организации. Подкрепил е над 2000 каузи и много се гордее с това. [целият текст]

     Още един културен феномен - 15.02.2010 г.

        Темата не е от приятните, но пък си е типично наша и можем спокойно да говорим по нея.
        Днес, докато четях новините в интернет, попаднах на съобщение за смъртта на режисьора – документалист Оскар Кристанов. Имаше прекрасни думи, казани за него, и на няколко места бяха изброени наградите, които са получили филмите му. И съвсем случайно попаднах на една малка статия, която ме потресе. Човекът Оскар Кристанов е починал в мизерия и без дом. Живял е с 98 лв. пенсия. Нямал е жилище. Приютявали са го приятели. Бил е тежко болен, но не е имал възможност да отиде на лекар. Докато четях се сетих за поета Иван Методиев. После се сетих за още хора, които си отидоха огорчени от това място. Сетих се за актрисата Лиляна Кошлукова, чийто син събираше пари за погребението й... Петък сутрин започна мрачно, но ме наведе на мисълта за още един културен феномен, типично български – отричането. [целият текст]

     Още малко за... безсилието - 08.02.2010 г.

        От известно време в интернет се върти един призив: „Направи добро – емигрирай!”. Когато го прочетох за първи път, реших, че е симпатична шега. Сега вече мисля, че е съвсем сериозно. И това е първата /според мен/ реакция на безсилието.
        Пътувах в такси. Шофьорът беше мъж на около 60години, симпатичен и приказлив. Явно му се беше насъбрало нещо. Заговорихме на задължителната тема – бит. Той каза, че битът му е „говнян”. Съгласих се. И моят е такъв. Стигнахме до извода, че 70% от българите са затънали в г....я си бит. Това не ни успокои. И се започна! Шофьорът на такси ми разви стройна теория . Виновници за сегашното положение в България са Чърчил, Сталин и Рузвелт, които взели решение Балканският полуостров да се обезлюди и да се превърне в транзитна зона. Отначало ми беше интересно, но когато стигнахме до тезата, че ще се превърнем отново в част от Турция, спрях да слушам. После включих чак на изречението: „Чакат ни да измрем. И ускоряват процеса при пенсионерите. Като им направят лекарствата по-скъпи и те са готови, защото един пенсионер на едните лекарства се крепи. Даже хляб не му трябва...” [целият текст]

     Култура на политиката. Продължение (2) - 01.02.2010 г.

        По-страшно от ГМО и ГМХ е безсилието. А то идва от факта, че у нас непрекъснато се привнасят чужди модели. Те обикновено са нежизнеспособни на българска почва. Няма да повтарям Иван Хаджийски и Антон Страшимиров /особено Страшимиров/, но българинът не се е изменил много от времето, когато те са го „видели” и описали. Той си е все така мрачен, затворен, недоверчив, злопаметен, завистлив и т.н. На него, както и на останалите славяни, не му е присъщо взимането на решения и носенето на отговорност. И когато му се внесе модел „демокрация”, българинът няма да си зададе въпроса: „Какво е това?”, а ще се попита: „Как мога да извлека полза от създалата се ситуация и не мога ли да я приспособя към себе си?”. Без да разбираме същността, ние използваме. То е като да си купиш нов електроуред и да не прочетеш упътването. Повечето хора ги удря ток, а останалите повреждат „нещото”.
        Та така и с държавата. След Освобождението се внася един руски модел. Нужен е цар. Царе – дал Господ. Внасяме си!!! Царедворци си имаме – всеки, който не може да е цар, е прекрасен царедворец. [целият текст]

     Култура на политиката. Продължение - 24.01.2010 г.

        Доказателствата в подкрепа на твърдението ми, че нямаме политическа култура, се сипят като летен дъжд върху суха земя.
        Всеки мисли, че животът започва от него. Това е стара истина. Всеки мисли, че полага началото на нещо ново. Но, за съжаление, човечеството е изживяло хиляди години и новостите се свеждат почти до нула.
        И ето темата, с която ми се иска да продължим: Политическата култура е резултат от натрупвания. Има една личност в историята, към която изпитвам особена слабост – цар Хамурапи. Той е дал на човешкия вид законите. Доста от тях са влезли и в Стария завет. Някои /модифицирани/ се използват и днес в наказателното право. Има и още едно интересно нещо – същият този цар е положил и основите на политическата култура. В правните му текстове има ясно написани правила за поведението на чиновниците, дипломатите, местните управници. Та, пак там има и едно изречение /не цитирам дословно/, което гласи, че всеки бунт, застрашаващ властта, се наказва със смърт, но ако бунтът е в защита на голям брой хора, то царят е длъжен да изслуша протестиращите. На пръв поглед това правило се спазва и сега. То изглежда съвсем справедливо. [целият текст]

     Култура на политиката - 18.01.2010 г.

        Тази тема я бях оставила за десерт, но някои събития ме карат да я предложа преди „основното ястие”. Няма да усуквам и да ви разкарвам напред-назад из историята. Ще караме този път право през просото. Нямаме политическа култура. Не правя откритие. По-важно е защо.
        Защото ние не сме имали държава векове. Тъкмо се оформи нещо смислено и попадаме под византийско робство. Втори опит за държава и се оказваме в рамките на Османската империя като провинция. Следва трети опит – и идва братското руско влияние.
        Всъщност в основата е липсата на отношение към институцията. Българинът, който и да е той, не вярва, че има държава, защото тя векове наред доказва само своята слабост. Дори понякога си задавам въпроса: Защо още съществуваме като нация?
        Кой става политик у нас? Ще ви дам един блестящ пример и няма да го анализирам. [целият текст]

     Изневярата - 09.01.2010 г.

        Има една случка в живота ми, която години наред ме караше да се връщам отново и отново към темата за изневярата. Мъжът, с когото живеех, се прибра една сутрин, ухаещ на люляк. Първото, което ми дойде на ум, беше ОТМЪЩЕНИЕ. После размислих и реших, че е глупаво. Реших да го „хапя” дълго.)))) И така го нагризах, че почти изяден се чувстваше. Лошото е, че и това омръзва. Едва тогава се сетих, че мога да потърся причината. Започнах от себе си. Отделих най-неприятните си черти и то почти нищо не остана.)))) С гадния ми характер се свиква, не го крия, така че това отпадна. А и той ме приемаше точно такава, каквато съм. Прибягнах до най-сигурното средство за разтълкуване – четенето. Отне ми няколко месеца. Минах през всички теории: за лъжата, самоутвърждаването, умората от дългите връзки, еднообразието в секса – всичко, което всички са чели. Нищо не ми звучеше достатъчно убедително. [целият текст]

     Гей културата - 30.12.2009 г.

        Една много важна част от културата са сексуалните отношения. Темата вълнува всички и отдавна не е забранена, но въпреки незабраната, остава неразбирането. Пак искам да се върнем назад – в периода на културата на виното.
        Явно на древните хора им е било много по-ясно, че човекът е еднополов, отколкото на днешните. Явно за древните сексуалността е била много по-естествена, отколкото за сегашните. И явно отклоненията в сексуалния избор са били приемани съвсем спокойно за разлика от днес, когато по изкуствен начин се създават напрежения по повод темата.
        Още преди Апулей в гръцките текстове се упоменава за сексуални предпочитания на мъже към мъже. Сафо /доста по-късно/ свободно е обявила сексуалния си избор. Нищо лошо и нищо, което е извън природата на нещата. Тези истерии днес за правата на гей ориентираните са просто смешни. [целият текст]

     Отново скоба, но преди нея - РЕКЛАМА! - 21.12.2009 г.

        И искам да завършим с кратките форми като направя една отметка. Всъщност как гледате рекламите? Замисляте ли се върху това, което ви представят, или просто механично го отбелязвате. Ако се замисляте, то - спасени сте! Ако се замисляте, значи осъзнавате, че това, което е на повърхността, няма нужните качества и се нуждае от реклама, за да бъде продадено. Дълбочинното е нерекламируемо. Никой не прави реклама на Corpus Dei, въпреки че църквата би спечелила много от разпродаването му. И понеже видяхме добрата страна на кратките форми, сега нека погледнем откъм гърба.
        Освен за да продава, тази форма е създадена да насажда и някои удобни модели. Вгледайте се! В рекламите жените винаги са два вида: или тъпи домакини, които се прехласват пред бучка масло, или откровени компаньонки. [целият текст]

     Клипът - 13.12.2009 г.

        Преди години с една моя приятелка седяхме вечер вкъщи, пиехме ракия със зелева салата и злобно коментирахме рекламите. И двете нямахме пари, а това особено озлобява. И тогава за първи път се замислих за тази форма, наречена клип.
        Всичко започна от бутилка белина. Преуспели на вид хора години наред носят едни и същи дрехи!!! И не само това! Избелват ги до скъсване и страдат по тях! И тогава се появява заветната бутилка белина! Появява се отвсякъде! Като чудо! Тази бутилка гарантира, че ще носиш старите си дрехи още дълги години, ще ги избелваш, за да не им личи възрастта, и ще се чувстваш щастлив и преуспял! Най-важното е, че ще икономисаш някакви стотинки, но като сметнеш годините носене на стари дрехи по стотинките икономия, то си е цяла далавера!
        Къде е връзката с културата? Пред очите ни. [целият текст]

     Едно мезе към третата чаша - 06.12.2009 г.

        Отдавна искам да отворя една скоба. На пръв поглед тя няма много общо с темата, но при втори се оказва, че е неразделна част от нея.
        Става въпрос за игрите. Всеки, учил детска психология, знае, че индивидът се изразява най-ясно по време на игра. Всичко, което ще приведа като пример, този път не е резултат от социологическо изследване, а от мои лични наблюдения.
        Повече от 10 години играя всякакви компютърни игри. Самата аз съм индивидуалист и не си падам по колективни прояви, но съм опитвала. И ето примерите, на които искам да обърнем внимание този път:
        Как играем? [целият текст]

     Културата на третата чаша - VI - 29.11.2009 г.

        Културата се контролира от пари. Ще кажете, че това и баба го знае. Ама не!
        Участвах в един диспут в Москва на тема: „Какво е литература?”. Между присъстващите имаше и театрален режисьор, академик, издател, преводач, редактор и останалите бяха пишещи. Впечатлиха ме режисьорът и преводачът. Докато всички се изявяваха като всезнаещи, режисьорът извади едни статистически данни и те ме предизвикаха да ровя седмица из интернет. Оказа се вярно твърдението му, че 90% от създаващите се „културни” продукти са предназначени за доста странна възрастова група „ползватели” - от 14 до 17 години. Целта е като „пораснат” да имат изградени консуматорски навици или просто казано - зарибяват ги и ги превръщат в тъпи купувачи на щастие. А кое е щастието? То се определя от рекламите.
        И сега статистиката:
        Какво четат във възрастта 14-17 години? [целият текст]

     Културата на третата чаша - V - 23.11.2009 г.

        Какво се оказва? Не само аз си искам стария социализъм. Преди години направих едно разследване със заглавие „Кой уби българската култура?”. Една година седях в ЦИА и четох документи. Още в началото писах, че голяма част от тях липсват, но и останалото не беше малко. Та сред тези папки попаднах на интересни факти.
        Осъзнали бързите резултати от влиянието на масовата култура върху съзнанието, управляващите започват да я побутва в нужната посока чрез... директиви. И нека дам няколко примера: На г-жа Нешка Робева й е препоръчано да създаде спектакли за „младите” със своите „златни момичета”. Тя ги създаде години по-късно и те вече нямаха този ефект. На оперетата е било „заръчано” да въведе нови форми - мюзикъли, концерти и т.н. И там се случиха нещата след години, а в такъв вариант /поради липсата на пари/, че не успяха да привлекат зрители. Ами в литературата?! Г-н Антон Дончев всъщност е написал „Време разделно” по поръчка и то кога?! 1964 година! Сам е заявил, че го е написал за 43 дни. А по това време са се сменяли имената на помаците в Родопите. Този роман не е претърпял нито една промяна! На всичко отгоре е филмиран. Кога? ... [целият текст]

     Културата на третата чаша - IV (2) - 15.11.2009 г.

        Та в основата на третата чаша всъщност е абсурдът.
        Абсурд е всички вестници да пишат едно и също! Но е факт! /така беше по време на социализма, така е и сега./
        Абсурд е всички телевизии да бълват едни и същи тъпотии, но е факт!
        Абсурд е да занимаваш 6 милиона души със силиконовите цици на тази и онази, но е факт. Убийствата на разни отрепки също няма да повлияят на живота на „ма”-тата и „бе”-тата, но прекрасно изместват мислите им от важни за тях проблеми.
        Лошо, много лошо промиване на съзнанието!
        Как се действаше по време на социализма? ... [целият текст]

     Културата на третата чаша - IV (1) - 12.11.2009 г.

        Полежахме блажено в росната трева, време е да ставаме. И като станем – какво?! Някои казват: Пак ще си легнем. А повечето го правят.
        Тук е моментът да кажа в колко часа започват работа хората, живеещи в страните от бившия соц лагер. Първенството държи Русия! Няма друго такова място! Будките за вестници отварят най-рано – в 8 часа сутринта. В Москва има повече ранобудници, но в Петербург е страшно. Не дай, Боже, да ти се допие кафе към 9!!! В девет сутрин може да се намерят само пышки и бира в някое квартално магазинче. Рано отворилото такова е собственост на таджики или от подобна република /бивша/. Да звъннеш по телефона преди 11 е проява на лош вкус. Да потърсиш някого по обяд – навличаш си презрението на цялата руска стана. А събота и неделя – в тези дни и Бог не си е почивал така! ... [целият текст]

     За „ма”-то и „бе”–то - 04.11.2009 г.

        И стигнахме до първия културен феномен. Той си е чисто български и не успях да го срещна у други народи /може да имам пропуски, не зная всички езици. Имам съмнения за сръбския, но не съм сигурна./.
      Частиците „ма” и „бе” в българската култура на общуването /разговорната реч/.
      Пример: „Върви, бе. Ела, ма! Скубеш, ма!” и т.н.
      Имена, местоимения, съществителни, всичко това се замества с двете частици. ... [целият текст]

     Културата на третата чаша - III - 27.10.2009 г.

        И идва един мрачен период, в който виното започва да замества всички останали потребности /тук може да се помисли върху изкореняването на лозята, но, от друга страна, то не е пряко свързано с културата/.
        Не можем да пропуснем Първо и Второ българско царство. Не можем да не отбележим почти революционните темпове на развитие на българската култура. За извоюването на писменост няма какво да се каже. За развитието на мисълта – също. Културата и религията са така преплетени по времето на Борис и Симеон, че всъщност се припокриват. Но не това накланя везните към третата чаша. Светските елементи почти отпадат и духовните потребности доста рязко се свиват в шепата на християнството.
        Става така, че всичко, което е сътворено през Златния век, е с ограничено количество ползватели. Ограмотяването на населението явно не е сред приоритетите на държавата. Приучването към съзерцание и размисъл – още по-малко. ... [целият текст]

     Културата на третата чаша - II - 23.10.2009 г.

        И така да се върнем към началото.
        „И сътворил Бог земята.” – да, точно това е началото. Искам да започна с това, че несътвореното от човек се нарича божествено. И трябва да обърнем внимание, че в божествените творения не влизат: езикът, моралът, семейството, храненето, общуването и всички останали компоненти, които съставляват една култура.
        След като не са божие дело, значи са човешко творение. Това ме наведе на мисълта, че нито едно от тях не е споменато и в божите заповеди.
        Никъде не пише: Не говори и не пиши глупости! Не прекалявай с храната и пиенето! Не бъди лицемерен! Не бъди суетен! Не бъди повърхностен! Не бъди невъзпитан! Не претворявай красивото, защото го кепазиш! ... [целият текст]

     Културата на третата чаша - 18.10.2009 г.

        Всичко започва отнякъде. При мен се случи по време на пътуване със самолет. Гледам лицата на хората и се питам: „За какво ли си мислят?”
        И тогава го видях – млад, пълен мъж. Долепи глава до корпуса на самолета, после ритуално започна да поставя различни комбинации от пръстите си върху му.
        Зад него се скупчиха хора, но никой не го прекъсна.
        Трети и втори, четвърти и втори, първи – трети – пети пръст. Нещо такова беше. Мъжът потърка чело в метала и влезе.
        И аз влязох. Без ритуали. Защото, ако ти е писано да умреш при самолетна катастрофа, то е сигурно, че няма да те ритне кон и обратното.
        И мястото ми беше до неговото. Знаех си! Заговорихме. Кой с какво се занимава. Той беше представител на месо и месни продукти. Аз пък пиша книги. ... [целият текст]

Редактор на публикациите в рубриката: Кристина Йорданова