Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СТИХИИ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
      префучава през боазите, вдига облак над диканите,
      грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
      сваля портите, оградите и децата по мегданите -
      в родния ми град?

       

      Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,
      разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
      и излиза от коритото, и завлича, мътна, пакостна -
      къщиците, и градинките, и добитъка на хората -
      в родния ми град?

       

      Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
      в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
      на които с букви кирилски пише „черното“ и „бялото“ -
      в избите студени, каменни, завещани от дедите ни -
      в родния ми град?

       

      Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
      родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
      за която е примамица непостижимото, просторното,
      дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
      мене как ще спреш?

       

      1925

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]