Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ДАРОВЕТЕ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Дарове съм накътала -
      двесте лакти със кенари,
      триста лакти чисто бяло:
      пъстри кърпи за сватбари,
      тънки ризи за роднини,
      бохчалъци за най-близки.

       

      На Димитровден замина
      пряко Дунав по печалби.
      Рече весел - че не иска
      да посърна тук от жалби:
      за Петровден ще се върне,
      да се срещнем живи-зрави,
      сватба чутна да направим.

       

      Боже, как да не посърна,
      как на вейка да не стана? -
      Цяла зима тях на стана,
      пя със мене и кросното,
      с песни дотъках платното -
      а днес плача и го беля.

       

      То се чисти и белее,
      аз жълтиея и чернея:
      ей Петровден до неделя -
      ни вест праща, нито иде.

       

      И без него ще се мине.
      Сватба чутна ще направя,
      цяло село да ми види...
      А пък мама ще дарява:
      тънки ризи на роднини,
      пъстри кърпи - на гробари...

       

      1924

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]