Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ПЕСЕН

 

Елисавета Багряна

 

 

      Цели дни аз шия, без да стана,
      до прозореца глава склонила.
      Шия си венчалната премяна.
      Но е работата ми немила
      и шева ми - бавен и неравен:
      често късам свилената нишка,
      често спирам в горестна забрава.
      Всяка гънка крие по въздишка,
      всеки бод със сълзи оросен е.
      А в неделя сватбата ще бъде:
      нелюбим ще тръгне редом с мене,
      а любимия, на скръб осъден,
      мрачно зад амвона ще ме гледа
      с поглед тъмен, зъл и безутешен.
      Как ще срещна тоя взор последен?
      ак ще промълвя обета грешен?
      По-добре бе мъртва в тази дреха
      мащеха ми да ме пременеше.

       

      1924

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]