Пътьом

Елисавета Багряна

И без да знаеш, ще почувстваш веднага
благословената Италия.
Ти гледаш и ръката ти неволно се протяга:
това - действителност ли е, мечта ли е?

 

Това небе, като синило там разляно,
и тези малки гари розови -
засмели се сред виещи се рози и лиани,
магнолии и диви храсти лозови.

 

На тихия перон, под цъфналата стряха,
едни очи, усмивка весела.
И дълго още подир влака шапката се маха,
а ти в позореца си се надвесила...

 

Чугуненото чудовище пъхти и бяга
надлъж по китната Ломбардия:
от запад, вдигнат, бди на Монте Роза флага,
от изток Адриатиката варди я.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи