СВЕТЛИНА

Елисавета Багряна

Изправена до малката врата
като огромен знак на удивление
пред пътя, виещ се в безкрайността,
пред неизгледното поле зелено -

 

тополата пронизва небосклона.
Аз знам - когато в нейното подножие
отметне сянката една колона
и слънцето глава зад нея сложи,

 

тогава там тръбите затръбяват -
в града и хилядите морни тръгват
да дирят отдих и забрава,
умората и грижата изтръгващи.

 

Тогава ти повдигаш отмалял
чело от своя труд и в твойта мисъл
аз оживявам
пак - и оня бял,
извиващ път към мене те пониса.

 

И аз запявам. Искам тоя свят
с възторжената песен да изпълня.
Да бъде с нея пътя ти залят,
като река към мен да носи чълна ти.

 

Да бъде искам слънце и луна,
за да изпълвам нощите и дните ти
с неугасима, жива светлина -
от дълбините долу - до зенита!

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи