Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ПЪРВЕСКИНЯ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Слушай, дъще, млада първескиньо,
      слушай свойта майка престаряла.
      Не напусто младостта ми мина,
      не напразно съм в света живяла.
      С колко много грижи ви отгледах -
      тебе, твойте братя и сестрици,
      питай - белите коси два реда,
      двете ми ръце - две сълзи спряни:

       

      - не излизай нощем ти по двора,
      пътните врати залоствай рано -
      зла магия някой да не стори,
      да не стъпиш в място нечестиво -
      млякото в гръдта ти да престане.

       

      А детето с булото прикривай -
      да не дойде някой гост неканен, -
      сините очи са пакостливи,
      синеоки да го не заглеждат.
      Щом заспи, над люлката му вечер
      никой чужди да се не навежда,
      а жена-бездетница - най-вече!

       

      1925

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]