Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

КУКУВИЦА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,
      залудо пилееш дни и нощи,
      Божий свят ти станал, казваш, песен.
      Не видя ли, не разбра ли още?
      Не веднъж ти рекох и повторих:
      не помагат билки и магии,
      кой каквото иска да говори -
      няма нивга аз гнездо да свия,
      рожби румени да ти отгледам,
      вкъщи край огнището да шетам...
      Мен ме е родила сякаш веда
      и ми е прокобила нестрета. -
      Дай ми мене по света да скитам,
      дай ми сборове, хора̀, задявки -
      другите да слушам без насита
      и сама да пея на припявки.
      Моите очи се не наглеждат,
      моите уши се не наслушват.
      Не допридам свилената прежда,
      недогаснал огъня потушвам...
      И така живота ще премина
      ненаситна, ненаживяна. -
      А кога умра, сама, в чужбина,
      кукувица-бродница ще стана.

       

      1923

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]