Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

МЛАДОСТ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Додея ми, майко, робска орисия
      в господарски двори и с тежко имане. -
      Саван ми е пуста свилена премяна:
      под чисти жълтици да превивам шия,
      под скъпи чумбери да прикривам вежди,
      от гривни ковани с ръка да не сегна,
      от сребърни пафти снага да ми тегне -
      тежко да пристъпям, плахо да поглеждам...

       

      Искам, майко, млада - младост да позная.
      Злато ми снагата, свила ми косите,
      господарска воля - огъня в очите.
      Довека ли, майко, младостта ни трае?
      Да стана зарана, да ошетам в двора,
      па да литна в къра - и да ми е тесен, -
      сърпа да извия и да викна песен,
      та да потрепери равното Загоре...

       

      1926

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]