Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ПИРИНСКА ПЕСЕН

 

Елисавета Багряна

 

 

      Да бъда малко овчарче,
      овчарче в Пирин планина,
      да водя вечер стадото
      низ пиринските чукари,
      със свойта свирка шарена
      да свиря - и да прислушвам
      как то ми сладко припява
      със медните си звънчета,
      а долу Гласна приглася
      със триста разни гласове...
      Да викна от връх Еленин,
      да викна, да ми олекне:
      - Чуйте ме, мури вековни,
      чуйте ме, бели камъни,
      чуй ме ти, Пирин планино,
      дето си много чувала,
      още по-малко мълчала...
      В тоя свят нямам никого.
      Ти баща, Пирин, ти майка,
      ти сестра, Пирин, ти братец,
      ти - първо либе жалено,
      дето ме черно почерни,
      дето ме само̀ остави
      да скитам, да си кукуквам
      и място да не намирам
      в нашата земя хубава -
      глава за отдих да сложа,
      жалбата да си изплача...

       

      Пирин, август 1927

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]