Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЮГ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Небесата чисти, ведросини,
      трепетна омара над полето,
      а в леса, сред кестени, смокини,
      наровете яркоалени
      са запалени -
      сякаш полилеи от небето.

       

      Ниви мак, оризища просторни,
      дишат в леки, благодатни пари.
      А Беласица и Пирин морни
      са чела над тях надвесили
      във невесели
      спомени за битки и пожари:

       

      Не веднъж над родните предели
      се развихри огненосно стреме.
      Не веднъж и нивите презрели
      се изрониха забравени -
      изоставени
      от прокуденото родно племе.

       

      Но сега, стаили всички грижи,
      благославят златните поляни,
      благославят срутените хижи,
      благославят и профѝлите
      на могилите,
      с кръстове самотни увенчани.

       

      А когато нявга лесовете
      обновят посочените стволи
      и утеха сложат вековете,
      ще запеят пак усоите
      за героите -
      за живота приказен и волен.

       

      1922

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]