Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ВЕЧНАТА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Сега е тя безкръвна и почти безплътна,
      безгласна, неподвижна, бездиханна.
      Очите са притворени и хлътнали,
      и все едно - дали Мария или Анна е,
      и все едно - да молите и плачете -
      не ще се вдигнат тънките клепачи,
      не ще помръднат стиснатите устни -
      последния въздух и стон изпуснали.
      И ето, че широк и чужд е вече пръстена
      на нейните ръце, навеки скръстени.

       

      Но чувате ли вие писъка невинен
      на рожбата й в люлката съседна? -
      Там нейната безсмъртна кръв е минала
      и нейната душа на тоя свят отседнала...
      Ще минат дни, години и столетия
      и устните на двама млади, слети,
      ще шепнат пак „Мария“ или „Анна“,
      в нощта, сред пролетни благоухания.
      А внучката ще носи всичко: името,
      очите, устните, косите - на незримата.

       

      1925

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]