Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ПОТОМКА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Няма прародителски портрети,
      ни фамилна книга в моя род,
      и не знам аз техните завети,
      техните лица, душа, живот.

       

      Но усещам, в мене бие древна,
      скитническа, непокорна кръв.
      Тя от сън ме буди нощем гневно,
      тя ме води към греха ни пръв.

       

      Може би прабаба тъмноока,
      в свилени шалвари и тюрбан,
      е избягала в среднощ дълбока
      с някой чуждестранен, светъл хан.

       

      Конски тропот може би кънтял е
      из крайдунавските равнини
      и спасил е двама от кинжала
      вятъра, следите изравнил.

       

      Затова аз може би обичам
      необхватните с око поля,
      конски бяг под плясъка на бича,
      волен глас, по вятъра разлян.

       

      Може би съм грешна и коварна,
      може би средпът ще се сломя -
      аз съм само щерка твоя вярна,
      моя кръвна майчице-земя!

       

      1925

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]