Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЖЕРТВАТА

 

Елисавета Багряна

 

 

      На майка ми

       

       

      Пред малкото креватче на колене
      тя, трети ден немигнала, се моли
      и бавно гълта сълзите солени. -

       

      Едничкият й син е тежко болен
      и само нишка го дели от края -
      а долу другите деца играят

       

      и слънцето в прозореца поглежда,
      и дюлята подава пълни клони -
      но той е ням и сляп, и безнадежден...

       

      През първий ден към старата икона
      мълвеше тя, прекръствайки се мигом:
      - Върни дететето ми - от смърт спаси го.

       

      През втория, очите без да снема,
      се молеше, от скръб обезумяла:
      - Вземи живота ми - и дай го нему.

       

      А днес, на третия, едва прозряла,
      тя рече мъдро: - Майко свята, стига -
      вземи го, но от мъките спаси го.

       

      И стана чудо: мина малък пламък,
      детето мръдна устни загорели
      и промълви полека: - Хлебец, мамо!

       

      1925

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]