Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЛЮБОВ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Кой си ти, на моя път застанал,
      моя сън от клепките прогонил,
      моя смях от устните откъснал?
      И магия някаква ли стана?
      Виждам те на старите икони,
      чувам те в съня си нощем късно:
      гледаш ме с очи на похитител,
      а в гласа ти всеки звук ме гали.
      Кой си ти, в духа ми смут запалил -
      Мефистофел ли или Кръстител?

       

      А сърцето мое доверчиво
      пее - птичка в цъфнала градина,
      пее - и нарича те: Любими.
      И покорна, шепна аз щастлива,
      като на Исуса - Магдалина:
      - Ето моите ръце - води ме!

       

      1925

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]