Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СРЕЩА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Открих стъпките ти в пясъка и за да стигна по-скоро,
      тичах и затъвах до колене, и падах от умора,
      а като се изкачих на хълма - извиках удивена,
      сякаш пръв път те видях в тази вечер незабвенна.

       

      Изпълваше целия хоризонт - тъй голям ми се стори -
      стъпил на брега, а косите в облаците горе.
      И когато ме съзря и вдигна ръцете си към мене -
      искаше да обгърнеш сякаш цялата вселена...

       

      Чуй биенето на сърцето ми, виж сълзите в очите,
      и знай - никой досега не ме е прегърнал така,
      никого до днес и аз не съм прегърнала - така.

       

      И ако радостта ми в този миг натегне на везните
      и Бог поиска да скъси нишката на дните ми,
      като за висша милост - ще простра към него ръка.

       

      1926

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]