Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ХИМН

 

Елисавета Багряна

 

 

      Като малка черупка, която не знае де ще я изхвърли вълната разярена,
      аз се събудих една сутрина в тази непозната страна -
      с носии странни, непонятен език и цветя, които у нас нямат имена.
      Но - бурята, която ме изхвърли тука - да бъде благословена!

       

      Първий ден край океана - когато, задъхани от пръските на пяната солена
      онемяхме от възторг, а фарът от вълноломната стена
      освети с първия си лъч нашите омагьосано притиснати лица и рамена
      и като звезда за моряците засвятка в далечината стъмена -

       

      бъди благословен! Бъди всякога благословен и ти, живот непостижимо велик,
      и ти, моя съдба мъдроока, която ме кали с изпитания дългогодишни -
      за да ме подготвиш и причастиш с този върховен миг!

       

      Да бъдат проклети устните ми и моя вцепеняващ се от агонията език -
      ако в смъртния ми час, сред риданията на моите близки, сподавени и лишни -
      не благодарят и благославят тези дни всевишни.

       

      1936

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]