Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

REQUIEM

 

Елисавета Багряна

 

 

      I

       

       

      КРИЛО НАД МЕНЕ спуснато, крило на орис черна,
      не ще се вдигнеш никога от моята глава. -
      Преди да звъннат утринта, звъниха за вечерня,
      преди да чуя сватбени, надгробни чух слова...

       

      Далечни бели върхове, не ще ме утешите,
      ти, пеене на птиците, не трогваш моя слух. -
      Ненужни ми са повече на този свят очите,
      ненужно ми е тялото, останало без дух.

       

      Махни се, стих нерадостен, прокобящ, неотменен,
      звънтящите ти звукове както ще ми дадат?
      Каква забрава жаждана, какво си днес за мене? -
      Гъдулката на слепия, що пее край градът...

       

       

       

      II

       

       

      НЕ ПЛАЧА, ЗАДЕТО безрадостен, пуст и прекършен,
      без тебе животът ми дълг ще е само и бреме;
      задето денят ми, едва що наченал, се свърши
      и никаква празна утеха не носи ми времето.

       

      Не плача за себе си. Нека, жесток и оскъден,
      животът между ни прегради да беше изправил -
      да бяхме осъдени вечно отделно да бъдем,
      да беше ме даже разлюбил, оставил, забравил...

       

      Но само да знаех, че тук на земята ти още
      живееш - и моите литнали мисли те стигат, -
      че дишаш, и гледаш, и чуваш - и в късните нощи
      прозорецът свети и бдиш ти наведен над книгата.

       

       

       

      III

       

       

      ВСЯКА НОЩ насъне неизменно
      идваш и оставаш до зори.
      Часовете се покорно сменят,
      както в миналите дни добри.

       

      Ние двама пак сме окрилени,
      пак обичащи и чакащи горим.
      - Отведи ме призори и мене -
      този свят ме вече умори.

       

      Аз не искам с кротко примирение
      да поема този черен дял,
      с който някой зъл ни бог дари...

       

      Аз не искам земните съмнения:
      няма смърт, разлъка и печал,
      няма минало, и бъдеще дори.

       

      1927

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]