Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

АМАЗОНКА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Вее утринна прохлада
      в моето лице -
      аз съм млада, млада, млада
      с огнено сърце.

       

      Моя вихрен кон лети
      бодро и безспир -
      пред очите ми цъфти
      неогледен мир.

       

      Искрометните копита
      кой ще последи?
      Песен светла се разплита
      в моите следи:

       

      Ний ще стигнем Хеликон
      в изгревния час -
      смело, мой крилати кон,
      жребият е с нас.

       

      Там под твоята подкова
      извора лъчист
      ще избликне в струя нова -
      животворен, чист.

       

      И когато стигнат там
      моите сестри,
      вдъхновение и плам
      в тях ще разгори.

       

      А над нашата победа
      в трудния ни път
      и Персей, и Андромеда
      трепетно ще бдят.

       

      1922

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]