Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

РАКОВИНИ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Слушай в часа на прилива как диша пълноводният океан,
      гледай как тежко се вгъва необятната му гръд медносиня,
      Но иде отливът - белогривото войнство вдига своя стан,
      за да завладее там в безкрая - американската твърдиня.

       

       

      Ще утихне оголеното крайбрежие и в черната му длан,
      сред пясъка и водораслите, ще блеснат влажни раковини.
      И аз ще събера в шепата си - за да нанижа един гердан,
      който ще занеса като спомен в своята далечна родина.

       

       

      В дни на пустош и задуха, в дни безрадостни и бесвестни
      всяко зърно ще ми припомня един тукашен ден или миг -
      океанския простор, вятъра, скалите черни и отвесни,

       

       

      мачтите на хоризонта и на чайките острия вик -
      пълноводния, волния прилив на моя живот многолик,
      сред който като дребни раковини - останаха тези песни.

       

      1926

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]