Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ПОСЛЕДЕН ДЕН

 

Елисавета Багряна

 

 

      Сбогом, тих крайокеански кът, не ще те видя никога вече.
      Като сън, най-любимия сън в моя жребий, мина това лято
      сред твоите пясъци и необзорни хълмове, дето вечер
      слънцето бавно слиза - да огрее всяко стръкче на тревата.

       

      За последен път в косите ми свири твоят неукротим вятър.
      За последен път пия твоя въздух - солен и гъст като течен.
      За последен път пред нозете ми приливът залива скалата
      с фонтани, сред които даже Версайлските остават далече...

       

      Няма вече да дойда под сянката на мелницата крилата,
      край която нацъфтелият ajonc свети като чисто злато,
      да сляза пак по каменните стъпъла и да викна лодкаря.

       

      Няма нощем да ме будят играещите рефлекси от фара,
      нито в зори - гласовете на рибарите, които отплуват.
      Утре вече - аз ще бъда пак на път, а ти - само сън сънуван...

       

      1926

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]