Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЛАВИНА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Аз няма нищо да говоря
      и нищо няма да те питам.
      Говори доста твоя поглед морен
      и твоето лице изпито.

       

      В гнета на безизходност пълна,
      безумна любовта ни пламна
      и ний оставихме да ни погълне
      мигът на радостта измамна.

       

      И в треската, що ни убива,
      като слепци в нощта се дирим
      и по-невъзвратно ни опива
      вихрушката, която свири...

       

      И нека тътне помежду ни,
      да рухне бялата лавина,
      смъртта с любов ще ни целуне
      там долу, в бездната раззинала.

       

      1930

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]