Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЕСЕННА ПЕСЕН

 

Елисавета Багряна

 

 

      Дали да сегна да откъсна
      последния останал лист
      на тази есен късна?
      О, дни, изнизани мъниста,
      в калта на пътищата разпиляни,
      и вие, вечни, живи мои рани...
      Не ме научихте на нищо
      и нищо може би не струвате,
      щом още мога да сънувам
      и в сънищата си да вярвам -
      и кръз измамите изнищени
      да мятам златната сновалка
      с новоизсукана надежда.

       

      Не знам дали от тази прежда
      за мачтата платно ще стане
      на някогашната ми ладия,
      с която (както в старите балади)
      да стигна в светлото пристанище
      на някаква любов...

       

      Но знам - ще стане златоткан покров,
      под който сладко ще сънувам
      съня, от който няма будене -
      и в който няма и заблуди.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]