Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ВИК

 

Елисавета Багряна

 

 

      Във тази стая - тясна, тъмна, ниска,
      умирам от неизцелима рана,
      че аз не съм възлюбена и близка,
      ни чакана от някого, ни звана.

       

      А искам само, само да обичам,
      жадувам искроструйно, светло вино;
      от всяка тъмна мисъл се отричам,
      край своя враг беззлобно ще отмина.

       

      И искам щедро, волно да отдавам
      това, що в мен гори, трепти и пее,
      и в пищни празненства да разлюлявам
      над скъпи гости звънки полилеи. -

       

      Че мойта младост, огнено пламтяща,
      и моята душа на чучулига,
      и моето сърце животрептящо -
      като вихрушка над света ме вдигат.

       

      1922

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]