Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ДВОРЕЦ ВЕНДРАМИН

 

Елисавета Багряна

 

 

      Вагнер 1883

       

       

      Когато приближавате, дъхът ви развълнувано замира:
      великолепният дворец - съдбата него бе избрала
      за смъртно ложе на безсмъртния дворец на „Парсифала“,
      и тук, низ тази зала, погледът прощален се е взирал1

       

      Какво е виждал в оня час? Каква мелодия е свирела?
      Дали в пожара на захождащото слънце са играли
      по тъмните прозорци и стени виденията засияли
      на хора-богове, които вечно се загубват и се дирят?

       

      Зиглинда златокъдра ли - запяла песента на пролетта
      или Брунхилда плачеща - загубила божествената сила?
      Венерината пещера - или пък чашата сияеща на Грал?

       

      А може би очите му, прощавайки се със света,
      са дирели Байройт, и зеленеещия парк на стихналата вила,
      „последното си място за почивка“ дето бе избрал.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]