Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

МАНСАРДНИ МЕЧТИ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Тази нощ моята мисъл лети като огнена комета
                 в междузвездното пространство.
      Тази нощ моят копнеж опасва като млечен път земята.

       

                 О, това възнесение на поета,
                 това лирическо пиянство,
                 тази неутоленост на душата!

       

      Защо ми даде това тяло и този безпределен дух, о, Боже?

       

                 Тази жажда за всички морета,
                 този глад за петте контенента,
                 това сърце за всички раси на земята
                 - за врага и за брата!?
      Къде и как да избягам от собствената си кожа -
                 аз, весталка, мегера и дева,
                 аз бедна дъщеря на Ева?
      Вечно ли ще нося охлюва на гърба си
                 черупката на ориста си?...

       

      Никога ли няма да видя белите северни сияния,
      да прелетя над тропиците и Атлантика?
      Никога ли няма да стъпи кракът ми по островите на Океания
      и да потъне погледът ми в южните съзвездия на Пасифика?

       

       

      *

       

       

      Защо не мога да застана пред гишето на пътническото бюро,
                 дето пъстрата карта на земята
                 виси опъната на стената
                 като кожата на одрана пантера,

       

      да дигна ръка спокойно и самоуверено,
      да опиша една безконечна крива линия с малкото си перо,
      да кажа: - Дайте ми билет за този рейс!
                 И да потегля с първия експрес...

       

       

      *

       

       

      Но аз не съм американски милиардер, колониален плантатор,
      златотърсач, мошеник, фалшификатор.
                 Не съм англичанин-турист,
                 моряк или авиатор,
                 нито знаменит артист,
                 нито „звезда“, нито дори „мис“...

       

       

      *

       

       

      Казват, Божа искра в мене тлее,
      не знам - която ме е залюляла, тя ще ме е долюлее:
            ще живея като всеки безприютен бохема,
            който мечтае да напише гениална поема,
            и ще предам Богу дух като всеки български поет,
            като завещая на хазайката някой неизплатен наем,
            на другарите - някой абонамент и дребен заем,
            и на поколенията - някой и друг вдъхновен ред,
            неутоления си глад и жажда
            и философския въпрос: защо човек се ражда?

       

       

      *

       

       

      Вие, които ме разбирате и обичате,
      когато умра, недейте да ме оплаквате и кичите.
      Сложете ми, наместо постеля, картата на земното кълбо,
      наместо покров - картата на звездното кълбо
                 и напишете:
      Спи мирно между земята и небето,
                 бедни поете!

       

                 1931

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]