Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ПРОЛОГ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Нека ме шибат и брулят неверните бури,
      нека ми съскат отровните, лепкави грижи,
      нека месата ми късат безумните фурии,
      хищни чакали кръвта ми пролята да лижат...

       

      Ти само, огън горящ в моя дух, не загасвай,
      ти само, извор клокочещ в сърцето, ни спирай,
      ти само, обич, която мистично опасваш
      моя живот - до последния миг не умирай!

       

      Що са онези, които сега слепешката
      моите дни на света преброени скъсяват? -
      Бедните дни, с неотменната своя разплата,
      тяхната пръст ще затъпчат в безмълвна забрава.

       

      Ти, огън мой, ще гориш и след мен в духовете,
      ти, извор жив, ще клокочиш в сърцата без грях,
      ти, моя обич, в очите младежки ще светиш,
      с техните устни ще пееш - и аз ще съм в тях!

       

      1936

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]