Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СТАРИННА ФЛЕЙТА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Избухна вятъра на младостта,
      наду
      платната,
      понесе ме по мътната вода на Дунава
      - нагоре -
      против течението на света.
      И пълноводието на страстта
      заля съмненията,
      и моята душа се пак разтвори
      за светлината.

       

      Като факир
      засвири флейтата на любовта
      и усмири
      отровните змии на мисълта
      и угризенията
      и ги превърна на венци от цвете,
      изплетени
      пред твоите нозе.
      Заспете,
            слепи прилепи на самотата,
                 долитнали в нощта.
      Заспете,
      вълци-хищници на бедността,
      издебнали в мъглата.
      Заспете, грижи,
            лепкави влечуги черноземни,
                 в студенокръвните си лапи взели
                      и обичта към ближния.

       

      Това е песента на птичката, запяла
      в разцъфналия храст,
      и екналият рев на лъва, разлюлял
      тропическия лес.
      Това са дивните извивки на кавала
      под клонестия брест,
      и истинския глас на всекиго от нас,
      поне веднъж в света,
      - това е любовта!

       

      1936

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]