Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЗОВ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Аз съм тук зад три врати заключена
      и прозореца ми е с решетка,
      а душата, волна птица в клетка,
      е на слънце и простор научена.

       

      Пролетни са ветрове полъхнали,
      чувам гласове призивно ясни.
      Моя плам непламнал ще угасне,
      в здрача на покоите заглъхнали.

       

      Разтроши ключалките ръждясали!
      Дай ми път през тъмни коридори!
      Не веднъж в огрените простори
      моите крила са ме понасяли.

       

      И ще бликнат звукове ликуващи
      от сърцето трепетно тогава...
      - Но зад тези три врати, сподавен,
      моят пламнал зов дали дочуваш ти?

       

      1923

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]