Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СЕИЗМОГРАФ НА СЪРЦЕТО

 

Елисавета Багряна

 

 

      I

       

       

      ОГРОМНИ ТЕЛЕСКОПИ прислушват вселената:
                    мирови катастрофи -
                    изгаснали слънца,
                    новородени планети,
                    скитащи комети,
                    срещи, разминаване,
                    пълнолуние, затъмнение.
                    Метеор -
                    пламнал,
                    изгорял,
                    пръснал се на прах,
                    изчезнал...

       

      Сеизмографи прислушват вселената:
                    чувствителни -
                    трептят, бележат,
                    измерват земетръсите -
                    близки, далечни...
                    Иглата подскача,
                    счупва се -
                    катастрофанлни! -

       

                    Изчезнали градове,
                    изникнал остров,
                    пресъхнало езеро,
                    стопил се глетчер,
                    морето се дръпнало,
                    потънала планина,
                    в пустинята вода!

       

      ТИ ВИЖДАШ ЧОВЕКА -
                    върви до тебе, работи, говори,
                    прилично облечен, пътува, чете -
                    а сам непроницаем, нечетим.
           С кой уред ще прислушаш душата му?
           С каква механика ще проникнеш
                    в небосвода на мечтите му?
           Как ще прочетеш
                    метеорите на мисълта му?
           Как ще изчислиш
                    изгрева на надеждата,
                    пълнолунието на страстта,
                    затъмнението на скръбта,
                    дълбочината на разочарованието?
           Как ще измериш
                    оня катастрофален прилив на отчаянието,
                    който ще разруши брега на търпението,
                    ще разкъса телеграфните жици на нервите
                    и ще удави в собствената му кръв
                    това бедно
                    човешко сърце?

       

       

       

      II

       

       

      ВЕЧЕР,
      ГРАД -
      електрически, бетонен,
                    милионен.
      Светлини, афиши, измами -
      реклами, реклами, реклами...
                    Многохилядна тълпа
                    хилядоустен шум,
                    сирени, свирки, звън.
      Вестникопродавци крещят:
                    Война!
                    Афери!
                    Борсови операции!
                    Световна паника!
      Поток от коли,
      река от тела,
                    очи, зъби...

       

      На тъмното небе
                    със светли букви
                    филмова реклама:
                    Ад! Ад! Ад!

       

       

       

      III

       

       

      ЛЕТЯЩ АВТОМОБИЛ -
      черен, блестящ, луксозен.
                    Писък!
      Момичето остава простреляно на паважа.
      - Произшествие - ще кажат.
                    Черна тълпа зрители.
                    Движението спира
                                         - за миг.
      Социалните грижи са тук.
      Обществената безопасност е тук.
      Причината?
      Виновният?

       

      Бледата, тънка
                    мъртва ръка
                    стиска -
      малка, бяла
                    мокра
                    кърпичка...

       

      1936

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]