ЖЪТВАРЯТ

Елисавета Багряна

В памет на Йордан Йовков

 

 

 

Обтягат нивите зеленото ветрило
в разтворената длан на пътищата бели
и пак се мярнат вихрени коне, чергило,
отекнат звучно колелетата запели...

 

Над всяка педя пръст и зърно слънце грее,
и свети куполът безкраен и бездънен.
Полята пак ще раснат и цъфтят, и зреят,
но техният жътвар не ще ги вече жъне.

 

В потайна мисъл и мълчание обгърнат,
загледан някъде възбог и вдън сърцата,
замина той оттук и няма да се върне:
на свойта гръд го взе любимата - земята.

 

А тя, безгрижно сееща и смърт, и радост,
изправена сама, усмихната сред мрака,
прекрасната жена - стихия, кръв и младост -
възторжения свой певец не ще дочака.

 

1936

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи