Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЖЪТВАРЯТ

 

Елисавета Багряна

 

 

      В памет на Йордан Йовков

       

       

      Обтягат нивите зеленото ветрило
      в разтворената длан на пътищата бели
      и пак се мярнат вихрени коне, чергило,
      отекнат звучно колелетата запели...

       

      Над всяка педя пръст и зърно слънце грее,
      и свети куполът безкраен и бездънен.
      Полята пак ще раснат и цъфтят, и зреят,
      но техният жътвар не ще ги вече жъне.

       

      В потайна мисъл и мълчание обгърнат,
      загледан някъде възбог и вдън сърцата,
      замина той оттук и няма да се върне:
      на свойта гръд го взе любимата - земята.

       

      А тя, безгрижно сееща и смърт, и радост,
      изправена сама, усмихната сред мрака,
      прекрасната жена - стихия, кръв и младост -
      възторжения свой певец не ще дочака.

       

      1936

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]