ХЕРКУЛЕС НА XX ВЕК

Елисавета Багряна

Стои той с неподвижни, цели стъпала.
Кълбо змии са неговите мускули
изпъкнали, напрегнати до синьо,
а жилите - до скъсване опънати пружини.
Държи с последни сили тежестта -
повдига с раменете си света.

 

Света - с войните, катастрофите, глада,
с минирани морета под леда
и разгромени с бомби градове...
Със задушени викове в развалините,
прегазени от танкове жени
и детски плачове иззад стените
на жилищата, втрещени сред студ и мрачина...

 

Напразно го поглъщаме с очите си сега,
изтръпнали пред мускулната сила,
и чакаме да видим ний лицето му,
да чуем топла дума, шепот, звук,
да доловим едничък поглед, знак -
за да се хвърлим пред нозете му,
да плачем и се молим, и зовем,
и даже - с радост да умрем.

 

Напразно. В този миг, единствен и велик,
пред нас стои човекът с тежестите,
той - Херкулес на двадесети век,
той - днешният човек
без лик.
Защото, как се пее и усмихва, и въздиша
и как се шепне за любов и радост -
с противогазовата маска на лицето?

 

1940

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи