Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ХЕРКУЛЕС НА XX ВЕК

 

Елисавета Багряна

 

 

      Стои той с неподвижни, цели стъпъла.
      Кълбо змии са неговите мускули
      изпъкнали, напрегнати до синьо,
      а жилите - до скъсване опънати пружини.
      Държи с последни сили тежестта -
      повдига с раменете си света.

       

      Света - с войните, катастрофите, глада,
      с минирани морета под леда
      и разгромени с бомби градове...
      Със задушени викове в развалините,
      прегазени от танкове жени
      и детски плачове иззад стените
      на жилищата, втрещени сред студ и мрачина...

       

      Напразно го поглъщаме с очите си сега,
      изтръпнали пред мускулната сила,
      и чакаме да видим ний лицето му,
      да чуем топла дума, шепот, звук,
      да доловим едничък поглед, знак -
      за да се хвърлим пред нозете му,
      да плачем и се молим, и зовем,
      и даже - с радост да умрем.

       

      Напразно. В този миг, единствен и велик,
      пред нас стои човекът с тежестите,
      той - Херкулес на двадесети век,
      той - днешният човек
      без лик.
      Защото, как се пее и усмехва, и въздиша
      и как се шепне за любов и радост -
      с противогазовата маска на лицето?

       

      1940

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]