Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Вилнеят съдбовни събития някъде. Тътнат
      изпълнени с трясъци нощи и вихрени дни.
      Тук смътното ехо долавяме само и тръпнем,
      и сякаш на спирка крайпътна живееме ний.

       

      Живеем - животът не пита, не спира, не чака -
      в добро или зло, в своя път неотклонно върви.
      И никой взрив няма да скрие на слънцето зрака -
      а ето на припека вече наболи треви.

       

      Снегът се стопява и въпреки всички прегради,
      водата приижда, бучи и залива брега.
      И въпреки всички тревоги, кръвта ни е млада
      и първият пролетен ден я вълнува сега.

       

      Напразно грижовната размисъл своите мрежи
      плете и простира над полета наш устремен -
      очите се палят, ръцете се дирят и нежно
      устата ромонят: - Обичай ме, вярвай ми, иде ден...

       

      1942

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]