СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ

Елисавета Багряна

Вилнеят съдбовни събития някъде. Тътнат
изпълнени с трясъци нощи и вихрени дни.
Тук смътното ехо долавяме само и тръпнем,
и сякаш на спирка крайпътна живееме ний.

 

Живеем - животът не пита, не спира, не чака -
в добро или зло, в своя път неотклонно върви.
И никой взрив няма да скрие на слънцето зрака -
а ето на припека вече наболи треви.

 

Снегът се стопява и въпреки всички прегради,
водата приижда, бучи и залива брега.
И въпреки всички тревоги, кръвта ни е млада
и първият пролетен ден я вълнува сега.

 

Напразно грижовната размисъл своите мрежи
плете и простира над полета наш устремен -
очите се палят, ръцете се дирят и нежно
устата ромонят: - Обичай ме, вярвай ми, иде ден...

 

1942

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи