Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

INTERIEUR

 

Елисавета Багряна

 

 

      Ти ме гледаш тъй влюбено нежно,
      ти говориш тъй топло и предано.
      Вън завива виелица снежна.
      Аз те слушам, далеко загледана.

       

      Лъхат леки и странни парфюми
      от цветята, над мене надвесени,
      и напомнят самички, без думи,
      че са вчера от тебе донесени.

       

      Ти си нежен и предан, и верен,
      ти си мой неотменно и всякога -
      и прости моя смях преднамерен,
      мойто женско лукавство понякога.

       

      Че и аз като тебе обичам -
      безнадеждно и смъртно увлечена,
      и се често напразно заричам
      да не ида на среща уречена.

       

      Но когато зачуя, че идеш,
      сякаш рязко, внезапно събудена,
      там, от другия вход, без да видиш,
      аз избягвам - смутена, зачудена.

       

      И отивам при него покорна,
      сякаш в тъмна хипноза омаяна.
      И се връщам разбита и морна,
      унизена и горко разкаяна...

       

      1923

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]