Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

КЛАДЕНЕЦЪТ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Сърце на малкият оазис мой зелен
      е кладенецът ми, притулен в двора
      сред три брези
      и два бзлизнака бора.
      В декември той е топъл,
      в юли е студен,
      обгърнат и от утрината бяла,
      и от стаената вечерна сянка.
      На дъното,
      сред каменната рамка,
      водата му е
      кръгло огледало.

       

      Отворя ли по пладне
      тежкия капак,
      там слънцето се спусне от зенита
      и птичка по небето му прелитне
      и цвят поръси буйния южняк.
      Отворя ли го нощем,
      мине пътник облак,
      отрони се звезда-сълза невинна,
      луната хвърли диска си платинен
      и светва пълна
      дълбината обла.

       

      О, моят кладенец
      дълбок
      и чист,
      и жив.
      И неговата тишина е пълна
      с човешки стъпки,
      с плач и смях погълнат,
      с любими гласове
      и с детски вик щастлив.
      Загубя ли се,
      свеждам се над него,
      в дълбочината своя лик подиря -
      и винаги отново се намирам -
      и в зимен мраз,
      и в непосилна жега...

       

      Но знаеш ли
      как трудно се копа
      през пластовете камък
      и втвърдена глина?
      Дорде до жилка изворна се стигна,
      вън вдига се грамадна
      от пръстта купа̀.

       

      Поспираха се,
      чудеха се хора
      и питаха ме близки,
      и питаха ме чужди:
      - А за какво и кладенец е нужен,
      щом имате водопровод във двора?

       

      Отвръщах,
      сякаш имах някаква вина:
      - За да си спомням
      кладенеца в Сливен
      и първите си пориви щастливи,
      и тласъка на първата вълна...

       

      - Поезия - усмихваха се иронично.

       

      Ала изсмука суша
      лятос езерата
      и на чешми и кранове
      гърлата -
      и в кладенеца
      хора занадничаха,
      зачерпаха
      от бистрата вода.

       

      А после зимата дойде сурова.
      Сковаха се
      и спукаха
      тръби оловни,
      но кладенеца
      мраз не завладя.

       

      Издишваше той под капака
      топла пара -
      на дъното
      водата беше жива
      като онази -
      в кладенеца в Сливен -
      с която пих
      и първата си вяра.

       

      1963

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]