Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ВИТОША

 

Елисавета Багряна

 

 

      За теб тъгувах,
      моя планина,
      когато в град огромен
      и далечен,
      след лудата умора на деня,
      се връщах
      в стаята хотелска
                                              вечер.

       

      Замаяна от па̀ри на бензин,
      от задухата люта на метрото,
      от оня блясък
      груб,
      неизразим
      на злото
      с красотата и доброто -

       

      за теб копнеех,
      моя планина:
      за тази твоя ведрина лъчиста,
      за песенната твоя тишина,
      за полъха на въздуха ти бистър,
      за сладостта
      на глътката вода,
      която в миг ни силите възръща,
      каквато няма другаде в света -
      като насъщния ни хляб -
      насъщна...

       

      Сега вървя
      по грейналия път
      и колкото се качвам по-нагоре,
      по-необхватни
      гледките растат,
      по-необгледен
      става кръгозора.

       

      И сякаш пръв път виждам
      пролетта,
      обвила те
      в зелените си къдри.
      И сякаш днес не ходя,
      а летя -
      от теб набрала
      висота
      и мъдрост.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]