Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Не те измести никой в тази къща.
      И стола ти е празен в моя кът,
      и в книгата ми никой не обръща
      листа - недоизчетен този път.

       

      Не гледа в лятна вечер никой с мене,
      на прага седнал, звездния екран
      и никой не поема удивено
      букета, рано сутринта набран.

       

      Когато зъзна, никой не намята
      с любов на плещите ми топъл шал -
      и в жега, с витошка вода налята,
      не ми е нежно чашата подал.

       

      Минава пак година след година
      и сменя се сезон подир сезон.
      Връхлита буря, свлича се лавина,
      от сняг или от плод се скършва клон...

       

      И видимо в дома тук няма нещо
      за тебе да напомня всеки миг -
      ни някакви любими твои вещи,
      ни в рамка на стената твоят лик.

       

      Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
      в кръвта ми влязъл, твоят пулс тупти -
      не те измести никой в тази къща,
      в която всъщност и не влезе ти.

       

      1959

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]