В ЗИМНА БУРЯ

Елисавета Багряна

Навън вилнее разярена хала
и три дни вече вихър бял е скрил
на Витоша сребристия профил
зад своите развети покривала.

 

А мене бурята барикадира
в планинската ми къща с преспи сняг.
Сега е непристъпен моят праг,
до него и следа не се намира.

 

И три дни буен огън аз разгарям,
но градусникът, от студа скован,
пълзи над нулата едвам-едвам
и моят дъх се вие в бяла пара.

 

Капакът хлопна и фучи коминът,
виелицата свири нощ и ден,
прозорецът позвънва заледен,
балконът стене, под снега заринат.

 

Еднички тези шумове достигат
до моята самотна тишина -
околовръст е снежната стена
изправена като край остров дига.

 

Но мислиш, че безлюдността тежи ми
или навява скука и печал?
Светът се е в сърцето ми събрал
и с него тук са хората любими.

 

Населена е самотата в мене
и стоплена е тя от порив нов
и всичко - скръб, разлъка и любов -
превръща се на песен и горене.

 

7.II.1960

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи