Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

В ЗИМНА БУРЯ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Навън вилнее разярена хала
      и три дни вече вихър бял е скрил
      на Витоша сребристия профил
      зад своите развети покривала.

       

      А мене бурята барикадира
      в планинската ми къща с преспи сняг.
      Сега е непристъпен моят праг,
      до него и следа не се намира.

       

      И три дни буен огън аз разгарям,
      но градусникът, от студа скован,
      пълзи над нулата едвам-едвам
      и моят дъх се вие в бяла пара.

       

      Капакът хлопна и фучи коминът,
      виелицата свири нощ и ден,
      прозорецът позвънва заледен,
      балконът стене, под снега заринат.

       

      Еднички тези шумове достигат
      до моята самотна тишина -
      околовръст е снежната стена
      изправена като край остров дига.

       

      Но мислиш, че безлюдността тежи ми
      или навява скука и печал?
      Светът се е в сърцето ми събрал
      и с него тук са хората любими.

       

      Населена е самотата в мене
      и стоплена е тя от порив нов
      и всичко - скръб, разлъка и любов -
      превръща се на песен и горене.

       

      7.II.1960

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]