ПЛАМТЯЩО ДЪРВО

Елисавета Багряна

Зад нас, кра нас, пред нас - гори столетни,
необуздаем втори океан
с вълни безкрайни, в тъмна маса слети,
с прибой зелен, над сушата разлян.

 

А ний пътуваме с четвърта скорост
към слънцето, с предпазни очила -
и само чувам как фучи просторът,
и гледам - зеленикава мъгла...

 

Но виж, тук-там огрели гъсталака,
пожари ли раздухани пламтят?
- Спри, моля, спри - едва ли не изплаквам, -
отбий от асфалтирания път.

 

И ето, засия сега под мене
дърво на тропиците - фламбойан -
с грамадни, плътни цветове червени,
с листа червени - пламък разлюлян.

 

И в сухия сезон, и в дъждовете
ти не загасваш, огън жив и чист.
Дърво-сърце, поет на лесовете,
да бъда като теб ме научи.

 

Завинаги в очите си те вземам -
през радост и през сълзи в тях пламти!

 

А за да стигнем бягащото време -
с четвърта скорост пак ще полетим.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи