Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ПЛАМТЯЩО ДЪРВО

 

Елисавета Багряна

 

 

      Зад нас, кра нас, пред нас - гори столетни,
      необуздаем втори океан
      с вълни безкрайни, в тъмна маса слети,
      с прибой зелен, над сушата разлян.

       

      А ний пътуваме с четвърта скорост
      към слънцето, с предпазни очила -
      и само чувам как фучи просторът,
      и гледам - зеленикава мъгла...

       

      Но виж, тук-там огрели гъсталака,
      пожари ли раздухани пламтят?
      - Спри, моля, спри - едва ли не изплаквам, -
      отбий от асфалтирания път.

       

      И ето, засия сега под мене
      дърво на тропиците - фламбойан -
      с грамадни, плътни цветове червени,
      с листа червени - пламък разлюлян.

       

      И в сухия сезон, и в дъждовете
      ти не загасваш, огън жив и чист.
      Дърво-сърце, поет на лесовете,
      да бъда като теб ме научи.

       

      Завинаги в очите си те вземам -
      през радост и през сълзи в тях пламти!

       

      А за да стигнем бягащото време -
      с четвърта скорост пак ще полетим.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]