Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

МОЕ СЪРЦЕ

 

Елисавета Багряна

 

 

      През тебе протича неспокойния ток
      на кръвта ми
      и чертае начупените диаграми
      на живота и вдъхновението ми.
      Ти туптиш неотказно
      по каменистите ридове на моя път
      и предаваш задъхания си ритъм
      на стиховете ми.
      Ти поемаш горчилките и отровите,
      изпити от мене,
      и като чудотворец,
      който превръща водата на вино,
      превръщаш ги в капки поезия.
      Ти се бориш упорито
      с приливите и отливите на любовта
      и накрай ме извеждаш пак
      на спасителния
      творчески бряг.
      Ти замираш стъписано
      пред грозотата и злото
      и забиваш лудешки
      пред красотата и доброто.
      Ти се вълнуваш
      с тревожните и радостни вълни в света
      и звучиш като раковина,
      събрала гласовете на човешкия океан...

       

      Благодаря ти, мое живо сърце.
      Няма никога да поискам чуждо -
      за да удължа своя живот...

       

      Бий, отбий и последния отреден ти удар,
      и тогава нека заспим
      и си починем заедно -
      мое собствено сърце.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]