МОЕ СЪРЦЕ

Елисавета Багряна

През тебе протича неспокойния ток
на кръвта ми
и чертае начупените диаграми
на живота и вдъхновението ми.
Ти туптиш неотказно
по каменистите ридове на моя път
и предаваш задъхания си ритъм
на стиховете ми.
Ти поемаш горчилките и отровите,
изпити от мене,
и като чудотворец,
който превръща водата на вино,
превръщаш ги в капки поезия.
Ти се бориш упорито
с приливите и отливите на любовта
и накрай ме извеждаш пак
на спасителния
творчески бряг.
Ти замираш стъписано
пред грозотата и злото
и забиваш лудешки
пред красотата и доброто.
Ти се вълнуваш
с тревожните и радостни вълни в света
и звучиш като раковина,
събрала гласовете на човешкия океан...

 

Благодаря ти, мое живо сърце.
Няма никога да поискам чуждо -
за да удължа своя живот...

 

Бий, отбий и последния отреден ти удар,
и тогава нека заспим
и си починем заедно -
мое собствено сърце.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи