КАРТИНА ОТ ПОЛЕТ

Елисавета Багряна

Пробиваме мъгливите валма,
провлечени над селища и пътища.
Излитаме над калната лапавица
и над прогизналата есенна земя.

 

Стопява се пространството и времето.

 

Откъсваме се неусетно -
от дома си,
от вчерашните мисли,
от утрешните грижи,
от нерешените съмнения.

 

Летим на север.
Летим на юг...

 

Летим над вятъра и бурята.

 

Летим над планини,
над върхове невъзмутими:
те призрачни се вдигат из пепелта на облаците,
с белотата си ни ослепяват
и изчезват.

 

Невероятно утро!
Невероятен час!

 

Поел си глътка от безкрайността,
неопетнена светлина от слънцето,
и висота,
и безтегловност
за мисълта.

 

Сега невероятно ти се струва другото:
че някъде под нас е есенна земя, лапавица,
че в този час там няма слънце, а тълпят се облаци
и дъжд плющи, и влачат се мъгли,
обвили селища и пътища,
и домовете ни.

 

Невероятно?... Вероятно?...

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи