Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

КАРТИНА ОТ ПОЛЕТ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Пробиваме мъгливите вълма,
      провлечени над селища и пътища.
      Излитаме над калната лапавица
      и над прогизналата есенна земя.

       

      Стопява се пространството и времето.

       

      Откъсваме се неусетно -
      от дома си,
      от вчерашните мисли,
      от утрешните грижи,
      от нерешените съмнения.

       

      Летим на север.
      Летим на юг.

       

      Летим над вятъра и бурята.

       

      Летим над планини,
      над върхове невъзмутими:
      те призрачни се вдигат из пепелта на облаците,
      с белотата си ни ослепяват
      и изчезват.

       

      Невероятно утро!
      Невероятен час!

       

      Поел си глътка от безкрайността,
      неопетнена светлина от слънцето,
      и висота,
      и безтегловност
      за мисълта.

       

      Сега невероятно ти се струва другото:
      че някъде под нас е есенне земя, лапавица,
      че в този час там няма слънце, а тълпят се облаци
      и дъжд плющи, и влачат се мъгли,
      обвили селища и пътища,
      и домовете ни.

       

      Невероятно?... Вероятно?...

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]