Навярно дълго си очаквал отговор,
а после си решил:
Надменна и неотзивчива.
Не ще узнаеш никога
каква е истинската тежест
на странния ти дар.
Но как да те намеря
и как да ти благодаря?
Колетът е изминал в прах и дъжд
нелесен път до мене.
Адреса ти
и името ти,
написани с химическия молив ситно,
овлъгнали, размазани,
попили в грубата обвивка от зебло,
останаха неразгадани...
Но ясни и четливи
в мене ще пребъдат:
внезапния ти порив,
нечаканият жест,
невидимият образ,
сърцето ти.
Благодаря!
На масата ми винаги са
двата твои камъка руда
с кристали черни
и кристали бели.
Аз виждам как, откъртил ги
и възхитен от красотата им,
помислил си за мене ти,
приятелю незнаен -
миньор ли, геолог, рудотърсач?
Помислил си, че като тебе
и аз стремя се да откъртвам
кристали - от сърцето, -
кристали черни
и кристали бели...
Благодаря ти!
върни се | съдържание | продължи