Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

КРИСТАЛИ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Навярно дълго си очаквал отговор,
      а после си решил:
      Надменна и неотзивчива.
      Не ще узнаеш никога
      каква е истинската тежест
      на странния ти дар.
      Но как да те намеря
      и как да ти благодаря?
      Колетът е изминал в прах и дъжд
      нелесен път до мене.
      Адреса ти
      и името ти,
      написани с химическия молив ситно,
      овлъгнали, размазани,
      попили в грубата обвивка от зебло,
      останаха неразгадани...

       

      Но ясни и четливи
      в мене ще пребъдат:
      внезапния ти порив,
      нечакания жест,
      невидимия образ,
      сърцето ти.
      Благодаря!

       

      На масата ми винаги са
      двата твои камъка руда
      с кристали черни
      и кристали бели.
      Аз виждам как, откъртил ги
      и възхитен от красотата им,
      помислил си за мене ти,
      приятелю незнаен -
      миньор ли, геолог, рудотърсач?
      Помислил си, че като тебе
      и аз стремя се да откъртвам
      кристали - от сърцето, -
      кристали черни
      и кристали бели...
      Благодаря ти!

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]