ДЪБОВИ ЛИСТИ

Елисавета Багряна

Пътеката е същата.
И същите са
реката, моста, камъните.
Но тебе - няма те.
И пролетта я няма още,
и славеите,
и глухи са предпролетните нощи.

 

Дърветата са голи.
Отнесени
от ветровете есенни
са миналогодишните им листи.
Единствено дъбът (ти знаеш кой)
обвит е още в ланшната си шума,
тъй както аз съм в спомените си,
и ние се разбираме без думи...

 

Но слънчевият кръговрат
се сключва пак.
Набъбналите пъпки млади
ще изтласкат
без пощада,
без нежност и без ласка
и дъбовите упорити листи
и ще грабне и отвее
вятърът южняк.

 

А ти ще дойдеш ли отново
от синия простор,
мой ветре развигор,
от мене да издухаш упоритите ми
спомени и мисли -
че те са като дъбовите листи:
на есенни и зимни бури-хали
устояват,
но пролетният вятър
ги отвява.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи