Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ДЪБОВИ ЛИСТИ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Пътеката е същата.
      И същите са
      реката, моста, камъните.
      Но тебе - няма те.
      И пролетта я няма още,
      и славеите,
      и глухи са предпролетните нощи.

       

      Дърветата са голи.
      Отнесени
      от ветровете есенни
      са миналогодишните им листи.
      Единствено дъбът (ти знаеш кой)
      обвит е още в ланшната си шума,
      тъй както аз съм в спомените си,
      и ние се разбираме без думи...

       

      Но слънчевият кръговрат
      се сключва пак.
      Набъбналите пъпки млади
      ще изтласкат
      без пощада,
      без нежност и без ласка
      и дъбовите упорити листи
      и ще грабне и отвее
      вятърът южняк.

       

      А ти ще дойдеш ли отново
      от синия простор,
      мой ветре развигор,
      от мене да издухаш упоритите ми
      спомени и мисли -
      че те са като дъбовите листи:
      на есенни и зимни бури-хали
      устояват,
      но пролетният вятър
      ги отвява.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]